Жизненият план се оформя така, че да преживеем това, което не сме, преди да си припомним кои сме всъщност. По този начин изследваме дисхармоничните звуци в земния си живот, преди да пресъздадем симфониите на Дома.
Наричам подобни жизнени схеми “план за обучаване чрез противоположности”. Така например някоя дълбоко състрадателна душа, която желае да се опознае посредством състраданието, може да избере да се прероди в изключително проблемно семейство. Тъй като към нея се отнасят несъстрадателно, тя започва да цени по-силно състраданието. Именно липсата на нещо ни учи най-добре от всичко да го ценим и да проникваме в смисъла му. Липсата на състрадание във външния свят принуждава душата да се обърне навътре, където си припомня своето състрадание. Контрастът между липсата на състрадание във физическия свят и нейното вътрешно състрадание й позволява да разбере по-пълно състраданието и като следствие – самата себе си.
От гледна точка на душата, болката, с която неминуемо е свързан процесът на това обучение, е временна и кратка, но придобитата в резултат мъдрост е вечна. Във всяка една от историите в тази книга съществува компонент на учене чрез противоположности.
Един от начините да преодолеем препятствията в своя живот е като си спомним кои сме всъщност – величествени, трансцендентни, вечни души.
Пътят от светлина е павиран със състрадание и целебна любов, които повишават честотата на вибриране на човека, минаващ по него (зад тях). Когато се учим и се лекуваме от конкретно жизнено препятствие, полето на нашата аура се извисява, трансцендира.
Страданието е подарък с невероятни пропорции както за душата, така и за избраните да й помагат по нейния път към изцелението. Езикът на страданието е конкретна честота. Тя влиза в очите, сърцата и умовете на онези, които са там. Тя е едновременно дълбока и земна. Виждайте я, вярвайте й и давайте любов и състрадание на нуждаещите се. Дребните прояви на съвестта и добротата правят възможно изцелението. Мислите за красота и милосърдие могат да бъдат излъчвани и възприемани, дори и смътно, от онези, които могат да се възползват от тях.”
Енергийното ни въздействие се разпространява не само в това, а и в други измерения. Ще срещнете места, където се споменава за “по-високи” и “по-ниски” измерения. По-високи не означава “по-добри”, нито пък по-ниски означава “по-лоши”. Тези термини са свързани единствено с честотата. По-високите измерения вибрират с по-голяма честота от нашето и следователно не са физически, но те се препокриват и включват по-ниските измерения. Накратко, всичко е едно. Поради тази причина нашите индивидуални честоти, както на любов, така и на страх, се разпространяват безкрайно навън, засягайки както други хора, така и непроявени на физически план същества, които може да ни се струват “другаде” и напълно отделени от нас.
Абсолютното състрадание и симпатия са самата ни природа. Макар да притежаваме индивидуална самоличност, ние не се възприемаме като отделени от другите индивиди.
Както демонстрират историите, ние планираме жизнените предизвикателства, за да постигнем някакви цели. Една от най-разпространените е изцелението, по-точно – излекуването на “негативните” енергии, останали неразрешени от минал живот.
Да речем, че някой е бил разяждан от страх по време на предишно превъплъщение. И при приключването на този живот той ще отнесе следи от енергията на страха, особено ако е умрял, изпитвайки силен страх. Човекът чувства тази остатъчна енергия и това го мотивира да планира нов живот, в който ще бъде изцелен посредством изразяването на любов.
Планираме предизвикателства също така, за да балансираме карма.
При предишните животи сме изпълнявали ролята на съпруг, съпруга, дъщеря, син, брат, сестра, майка, баща, любим приятел и смъртен враг на същите души.
(Спомням си истинската история на един баща, който четял преди лягане приказка на малката си дъщеря. Щом свършил, тя се усмихнала и попитала: “Татко, спомняш ли си като ми беше дете, а аз ти бях майка и ти четях приказки преди сън?”)
Щом се въплътят в тела обаче и двете души няма да си спомнят плана. Избралият да се грижи за болния човек може да се чувства обременен от това, дори да гледа на ставащото като на наказание за извършени в минал живот злодеяния. В действителност обаче няма наказание, само желание за балансиране на карма. А тъй като сами пишем сценария на ролите, които играем, не може да става и дума да се изживяваме като жертви. Няма кого да виним; всъщност няма вина.
Вселената не ни наказва, като предизвиква “лоши” неща.
Повечето души планират жизнените си предизвикателства така, че да служат на другите. Това желание е фундаментален аспект на истинската ни природа като вечни души.
Много души се мотивират също така от желанието да си спомнят любовта към самите себе си.
Всички ние буквално сме любов.
Земният ни опит от нас самите като любов може да приеме също така формата на разбиране, спокойствие, доверие, благодарност и смирение, и други добродетели. Любовта е основната тема на планирането преди раждането. Щом влезем във физическия план, ние сме любов, временно скрита от себе си.
Когато си припомним кои сме в действителност, нашата вътрешна светлина, нашата любов заблестява, така че да я видят всички.
Храбри души
Не планираме ли предизвикателствата в живота си, преди да се родим?
Робърт Шварц