Обичай всичко, което се случва

Обичай всичко, което се случва


След като сме проумели, че някои неща, особено злощастията, са извън нашия контрол, разделили сме се с розовите си мечти и сме готови да приемем това, което ни се случва, следващата стъпка е да посрещнем съдбата си с любов и несломима бодрост.


Така превръщаме това, което трябва да направим, в шанс, който ни се дава.

По този начин влагаме енергията си, емоциите си и усилията си там, където те ще имат най-голям ефект. Казваме си: „Щом трябва да приема и да се примиря с това, по-добре да го направя с радост.”

Философите стоици отправяли към себе си следната повеля: „Посрещай с бодрост всички ситуации, особено лошите.”
Няма смисъл да ритаме и роптаем срещу неща, които не са в нашата власт.
Определено по-добре е да ги посрещнем със спокойно равнодушие отколкото с гняв и разочарование.

Но това умение, което малцина познават или практикуват, е само първата крачка.

Следващата е да овладеем изкуството да обичаме всичко, което ни се случва, във всяка ситуация.


Целта е:
Не: Е, хубаво, така да е.
Не: Е, хубаво, става, и така ми е добре.
А: Чувствам се страхотно!
Прекрасно е, че това се случи, явно е трябвало да се случи, и се радвам, че се случи точно сега. От мен се иска да се справя възможно най-добре.
После се стегнете и го направете.


Ако нямате избор относно самото събитие, то поне може да изберете емоционалния си отклик. И защо за бога някой би избрал да се чувства зле?
Щом това събитие е неотменимо, вашата реакция ще е: Amor fati („любов към съдбата” или „обичай
съдбата си”).

Не губете време да гледате назад към излъганите си очаквания. Гледайте напред и се усмихвайте доволно.


Знам, малко неестествено е да посрещаме с благодарност неприятности, които поначало не бихме искали да ни се случват. Но ние вече знаем, че нещастията са заредени с шансове и ползи. Знаем, че излизаме от кризите обогатени с нови сили, посъобразителни, по-мощни. Рано или късно ще признаем с неохота, че случилото се е било за добро, затова няма смисъл да се бавим с благодарността си към съдбата. По-добре е предварително да й я отдадем, защото знаем, че това е неизбежно.
Обичаме перипетиите на съдбата, защото са гориво. А ние не само искаме гориво – ние се нуждаем от гориво. Не можем да стигнем доникъде без него. Никой и нищо не се движи без гориво. Затова сме благодарни за него.
Това не значи, че доброто винаги ще надделява, нито че идва даром, без да заплатим цена. Но във всяко зло неизменно се съдържа и добро – дори в началото да е почти незабележимо.
Ние можем да го намерим и трябва да се радваме на това.

РАЙЪН ХОЛИДЕЙ „ДАРЪТ НА ТРУДНОСТИТЕ“