КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ПЛАНИРАНЕТО преди раждането – особено планирането на болезнени предизвикателства – може да ви се стори учудваща. За повечето от нас тази идея е нов и коренно различен начин да гледаме на света и нашето предназначение в него. Колкото по-травмиращи са предизвикателствата, толкова по-трудно може да бъде приета концепцията.
Не е нужно да бъдете убедени в концепцията, за да имате полза от нея. Необходимо е само да се запитате: “Ами ако все пак? Ами ако наистина съм планирал/а това преживяване, преди да се родя? Защо може да съм го направил/а?” Самото задаване на тези въпроси придава ново значение на жизнените предизвикателства и ни кара да се впуснем по пътя на самопознанието. Този път не изисква специална вяра в духовността или етафизиката, единствено интерес към личностното израстване и придобиването на мъдрост.
Сърцето разполага с по-висша форма на познание, с по-голяма мъдрост от ума. Интелектуалният анализ няма да ви отведе далече.
Когато вие, като вечна душа, сте планирали настоящия си живот, не сте се интересували какво би могъл да узнае умът ви. Вашето желание е било да преживеете чувствата, породени от живота във физическо измерение. Жизнените предизвикателства са особено мощно средство за пораждане на чувства, които от своя страна са осъзнати от ума; всъщност умът е бариера. В много отношения животът е пътуване от главата към сърцето. Ние планираме жизнените предизвикателства, за да улесним това пътуване, да разтворим сърцата си, за да ги опознаем и оценим по-пълно.
Състраданието е ключ, който отваря вратата към сърцето и прави възможно да проумеем тези истории и духовното им значение. Аз вярвам, че състраданието лекува. Ако търсите изцеление, може да откриете, че смелостта ви е била добре възнаградена.
Храбри души – Робърт Шварц