Защо има грешки, които не могат да бъдат поправени, и няма грешки, които не могат да бъдат направени?
Владимир Туровски
Човек се ражда, за да живее радостен и щастлив живот, за духовно развитие и самопознание. Той има право да си поставя всякакви цели и да ги постига. Но по пътя към желаните цели винаги се появяват пречки, голяма част от които ние създаваме сами, без да се досещаме за това. В обобщен вид всички вътрешни препятствия могат да бъдат разделени на четири големи групи, а именно:
1.Ние несъзнателно си „поръчваме“ неприятности или да не постигнем набелязания резултат.
2. Ние несъзнателно се ръководим от вътрешни програми и стереотипи на поведение, които блокират нашите усилия.
3.Ние придобиваме известно количество прекалено значими идеи и не позволяваме на Живота да бъде различен, а като резултат не получаваме онова, без което не можем да си представим живора си, и непрекъснато получаваме онова, което скрито явно осъждаме.
4.Ние не знаем към какво се стремим или формулираме неясно целите си и в крайна сметка получаваме нещо съвсем различно от това, към което се стремим.
Първата група препятствия
По какъв ли начин хората си „поръчват“ неприятностите? Начините са няколко:
- Постоянното и наситено с емоции „превъртане“ в главата ни на различни видове страхове и съмнения директно посочва на Живота това, което желаете да получите, т.е. страховете и съмненията имат свойството да се сбъдват.
- Всички ние извличаме множество несъзнателни изгоди от текущата ситуация или не желаем промените, които ще дойдат заедно с набелязаната цел, и затова подсъзнателно не желаем да променяме нищо, въпреки че декларираме, че искаме да получим някакъв определен резултат.
- Ако целта, към която се стремите, има нисък ранг в ценностната ви система, вие несъзнателно ще се отказвате от нея, тъй като тя не е важна за вас и не е истинска ценност.
- Некоректното формулиране на целта ви може да доведе до това, че желанието ви ще бъде изпълнено, но така, че вие дори няма да забележите или ще сте недоволни от резултатите.
- Животът се грижи за нас и ни помага да постигнем само онова, което смятаме за достойно за себе си. Така че, ако самооценката ни е ниска и дълбоко в душата си не сте убедени, че сте достойни за набелязания резултат, няма и да го получите.
- Ако в лексикона ви се срещат често думи от рода на „проблем“, „главоболие“, „нещастие“ и подобни, това означава, че в личната ви реалност има много проблеми и нещастия и Животът ще бъде принуден да изпълнява тази ваша несъзнателна „поръчка“.
- Ако при цялото разнообразие на случващи се в света събития се концентрирате върху различни видове нещастия и неприятности, по този начин несъзнателно ще заявявате на Живота, че очаквате от него точно такива събития. И той ще ви осигурява тези нерадостни събития с излишък.
Така че, първата крачка за увеличаването на личната ви ефективност трябва да бъде преразглеждането на мислите, действителните желания и ценностната ви система, както и привеждането им в съответствие с целите, към които се стремите.
Втората група препятствия
Втората група препятствия по пътя на постигането на желаните цели е свързана с това, че ние като роботи изпълняваме несъзнателно някои програми от подсъзнанието си.
Подсъзнанието ни е своеобразена склад, в който се пазят всичките ни вътрешни програми, идеи, нагласи, убеждения, стереотипи на поведението и страхове. Подсъзнанието пази и реализира в поведението ни всичките тези нагласи с единствената благородна цел – да ни предпази от грешки и неприятности, които бихме могли да допуснем в бъдеще.
Част от тези програми са положителни, облекчават живота ни, тъй като ни позволяват да не правим големи усилия в еднотипни ситуации и повишават успеха ни в социума.
Другата част от вътрешните нагласи може да бъде наречена „негативна“, доколкото тези нагласи (поради най-добри намерения) блокират възможността ни да постигнем желаните цели.
Източник на вътрешни негативни програми могат да бъдат изказвания на родителите и близките хора в детството ви, изказванията на авторитетни хора, натискът от страна на средствата за масова информация, несъзнателното отдаване на влиянието на социума и личния негативен опит.
За да се отървете от негативните програми, трябва първо да определите кои са те и да ги формулирате ясно. Този процес е продължителен, като в съзнанието на всеки зрял човек са запазени хиляди различни нагласи, част от които се нуждаят от корекции. След формулирането на негативната нагласа трябва да се състави нова, позитивна програма. При съставянето й е желателно да се спазват следните препоръки:
1.Позитивното твърдение трябва да бъде напълно противоположно по смисъл на негативната програма, от която искате да се отървете.
2. Позитивното твърдение не трябва да е прекалено дълго.
3. Позитивните твърдения не трябва да съдържат отрицания, доколкото в тях изразявате онова, което искате. А не онова, което не искате.
4. Позитивното твърдение трябва да е съставено винаги по отношение на себе си, т.е. винаги се използват местоименията: „аз“, „на мен“, „за мен“ и т.н.
5. Позитивното твърдение трябва да си е „ваше“, т.е. то трябва да ви е приятно и повтарянето му трябва да предизвиква в душата ви хубави чувства.
При съставянето на позитивно твърдение могат да се използват два подхода. Първият е да промените себе си така, че вече да не изпитвате дискомфорт. Вторият предполага да преразгледате отношението си към проблемната ситуация, без да променяте себе си, и по този начин ще престанете да изпитвате дискомфорт във връзка с нея.
След това трябва да осъществите в подсъзнанието си замяната на предишната негативна програма с новата, позитивна. Това може да се направи с помощта на визуализация, чрез многократно повтаряне или преписване на позитивните програми – максимално емоционално и планирайки стъпките, които могат да доведат до желаните цели.
Третата група препятствия
Третата група препятствия са процесите на принудително духовно „възпитание“ на хората, предназначени да ги научат да приемат света такъв, какъвто е в действителност.
Всеки човек има известно количество прекалено значими очаквания, които се наричат „идеализации“.
Да идеализирате означава да отдавате прекалено, преувеличено извънредно значение на някакъв важен за вас аспект от живота. Преувеличението се проявява в това, че имате продължителни негативни преживявания, когато реалният живот не съвпада с очакванията ви.
Ако човек започне да отдава прекалено значение на някакви материални или духовни ценности, т. е. да ги идеализира, Животът започва да се занимава с духовното му „възпитание“. Той разрушава ценностите, на които човекът отдава прекалено значение, доказва илюзорността на убежденията му.
Има шест начина, с помощта на които Животът разрушава прекалено значимите ни очаквания:
- По никакъв начин не можете да получите онова, без което смятате живота си за немислим.
- Животът постоянно ви сблъсква с хора, които имат противоположна (или просто различна) ценностна система.
- Попадате в ситуация, в която се разрушават много значими за вас очаквания и вие не можете да промените нищо.
- Вие самите сте принудени да постъпвате по начин, заради който преди това сте осъждали или презирали други хора (или дори себе си).
- Създавате ситуации, в които се реализират погрешните ви убеждения, които пазите в подсъзнанието си.
- Животът ви изтръгва принудително от потока на събитията, довели да препълване на „резервоара“ ви за негативни преживявания, и ви предоставя време за размисъл върху това дали отношението ви към него е правилно.
Всички тези мерки се прилагат, за да може човек да разбере колко илюзорни са ценностите, заради които изпитва емоционален дискомфорт. Щом човек осъзнае колко погрешни са претенциите му към другите хора, към себе си или към Живота като цяло, всички „възпитателни“ процеси тутакси спират.
Всички негативни преживявания, които човек изпитва от първите минути на живота си, се записват в емоционалното му тяло и оказват влияние на целия му живот.
Отказването от идеализациите означава да престанете да отдавате на ценностите си прекалено значение, т. е. да престанете да преживявате продължително негативни емоции, ако нещо се случва не така, както вие смятате за единствено възможно.
Четвъртата група препятствия
Четвъртата група препятствия е свързана или с липсата на явно изразени близки и далечни цели (което само по себе си е несъзнателна поръчка“ сегашната ситуация да се запази), или с неясната им формулировка. В крайна сметка получавате нещо много по-различно от това, към което уж сте се стремили.
Ал. Свияш – кн. „Как да живеем разумно“