Как изглежда „резервоара“ за негативни преживявания
Да си представим, че всички негативни емоции, които изпитваме, когато животът не съвпада с очакванията ни, се събират във вид на някаква течност в специален съд, който се нарича „резервоар“ за негативни преживявания.
През специална тръба тази течност се стича отгоре в „резервоара“ за негативни емоции и се събира там, характеризирайки количеството насъбрано недоволство от живота, проявено във вид на негативни преживявания.
Когато „резервоарът“ се напълни до някакво ниво (събира се определено количество „грехове“), тогава се включва механизмът на принудителното духовно „възпитание“ и на съответния човек по един или друг начин му се дава знак, че напразно е отдавал прекалено голямо значение на собствените си идеали. Има шест начина, с помощта на които Животът ни доказва погрешността на нашите прекалени очаквания, но тях ще ги разгледаме по-подробно по-нататък.
Нашият свят е чистилище
Нашата планета е точно онова място, където може достатъчно бързо да се намали съдържанието на собствения ни „резервоар“ за негативни емоции. Казано по друг начин, нашата планета представлява един вид „чистилище“, където душата може доста бързо да се пречисти от миналите си грехове. Именно затова обитателите на долните етажи на Финия свят твърде често се стремят да попаднат в нашия свят, за да се отърват от последствията на предишните сигрешки. Но възможностите им за избор са много ограничени, защото тук, в съответствие с грешките си от миналото, те попадат в страни и семейства, обременени от бедност, болести, войни, насилие и т.н.
Подобна житейска среда обикновено не предразполага към благост и всеопрощение, затова душата доста трудно може да реализира намерението си и по този начин да се изтръгне от кръга на закоравелите „грешници“. Но ако човек съумее при тези условия да не се озлоби и да не се обиди на света, нивото на съдържанието на неговия „резервоар“ за негативни емоции рязко ще спадне.
За чистите души, обитаващи горните етажи на Финия свят, нашата Земя е мястото, където могат да дойдат и да опитат реалните усещания в реалния живот, да помогнат на хората да осъзнаят заблужденията си. Затова много от просветените души идват на земята макар че биха могли и да не правят това. Те си избират тяло за нова инкарнация и се отправят към земята с най-добри намерения. При това, много от тях със сигурност поемат задължението да носят добро и благост на хората, да ги просвещават и лекуват, помагайки им да се научат да се отнасят правилно към Живота.
А някои обитатели на горните етажи могат просто да дойдат на екскурзия в нашия свят, за да изпитат усещанията, които могат да се получат само в реалния свят и само в човешко тяло – любовта, секса, насладата от храната, човешките взаимоотношения, материално благополучие, властта, съзиданието, творчеството и т.н. Именно те най-вероятно, се раждат в много обезпечени семейства, стават богаташи веднага след раждането си и живеят, наслаждавайки се на живота, без да срещат никакви материални проблеми – ако, разбира се не нарушават правилата за поведение на туристите, тръгнали на екскурзия.
Но, за съжаление, попадайки в нашето „чистилище“, далеч не всички помнят какво са обещали и какви са били светлите им намерения. Човек бива обзет от земни страсти и забравя, че е дошъл на този свят само на кратка екскурзия. Кратка, защото нашите 70-90 години са само един миг в сравнение с милионите години съществуване на безсмъртната ни душа.
Нашият живот е екскурзия
Когато душите поемат към поредното си въплъщение на земята, те получават напътствие от рода на: „Не забравяйте, че отивате на екскурзия, почти като в музей. Дръжте се подобаващо.“
Затова нашият живот е екскурзия. Но не в обикновен исторически музей, където експонатите са подредени зад стъклени витрини, за да могат ат да бъдат разглеждани, но не и пипани. Това е съвременен музей, каквито са музеите на техниката в развитите страни, където всеки посетител може да пипне и да си поиграе на практика с всеки от експонатите. Сложените там прибори демонстрират различни физически ефекти – ехо, интерференция, дифракция, магнетизъм, лазерни лъчи и т.н. Посетителят може да върти всякакви ръчки и лостове, да натиска бутони и да пуска в действие който си иска експонат.
По този начин, купувайки си билет, за да влезе в такъв музей, човек има право да си играе с всеки експонат за неограничено време (в рамките на работния ден, естествено). Но той не може да отнесе със себе си тези експонати, не ги смята за своя собственост. Той идва, използва ги за известно време и си отива.
Точно така се случва и с човешката душа. Когато тя тръгва за земята й се казва: „Даваме ти възможност да станеш човек. Иди, виж, опитай всичко, което има там. Ако можеш, поправи греховете си. Но не забравяй, че ти е разрешено да бъдеш там временно. И всичко там не е твое, това не е твоя собствен свят. Възползвай се от всичко, коетоима там. Но не нарушавай правилата за поведение на посетителите в музея и бъди благодарен, че са те пуснали там.“ Такива са правилата и всеки човек е длъжен да ги спазва.
За съжаление, нашата душа обикновено забравя това напътствие. И попадайки в реалния свят, тя го смята за единствен. Именно на това ни учи атеизмът и цялата ни възпитателна система. Междувременно всяка една от религиите ни напомня, че всичко това не е наше и че всичко принадлежи на Бога. Но малко хора се съобразяват с това.
Хората, кой знае защо, не вярват. И започват да се потапят напълно в този свят, „вкопчват се“ за него. Ако става дума за любов, те й се отдават с цялата си страст, смятайки, че няма да могат да живеят без нея. Или с цялата си страст се привързват към парите. Или към властта. Но щом се появи прекалена привързаност, човек забравя кой е създал и управлява този свят. При това, от него дори не се изисква особена любов към Бога. Само трябва да не се забравя, че всичко на този свят принадлежи на Бога, че човек трябва да се държи по подобаващия начин. Взимаш, поиграваш си и го оставяш на мястото му.
Такава е същността на всяка една прекалена привързаност в материалния свят, духовните качества, способностите, творчеството и всичко останало. Но в реалния живот обикновено нещата не стават по правилата. Например, ако при раждането си човек е дарен със способности и рисува добре, може да го изпълни високомерие: аз съм изключителен, аз съм творец, аз съм над всички.
Контролира ни „надзирател“
Самият Творец, най-вероятно, си има достатъчно своя работа и няма време постоянно да внимава за мислите, емоциите и постъпките на милиарди хора. Затова мъдрата природа е предвидила директно за душата на човека някакъв механизъм, който постоянно наблюдава мислите и постъпките му и в съответствие с тях регулира нивото на течността, която се влива в „резервоара“ за негативни емоции. Как функционира този механизъм и кой води сметка за нашите грехове, ще разгледаме малко по-късно, а сега ще го обозначим с думата „надзирател“.
Той надзирава мислите и постъпките на човека, изчислява нивото на съдържанието на „резервоара“ за негативни емоции и взема решения – какво да стане с този човек и какви уроци трябва да му бъдат поднесени.
Въздействия при напълване на резервоара за негативни емоции
Момента, в който нивото на съдържанието на „резервоара“ за негативни преживявания не надвишава половината от обема му, „надзирателят“ няма големи претенции към човека. Той си живее комфортно, животът го радва и всичките му желания се сбъдват лесно. Това е нивото на успеха, когато Животът с удоволствие помага на човека да живее и изпълнява бързо желанията му. Той му е любимец.
Но щом започне да идеализира нещо, човек затъва в продължителни негативни преживявания, които пълнят „резервоара“. Когато нивото на съдържанието му достигне две трети, „надзирателят“ започва да предприема своите „възпитателни“ мерки. Той започва да изпраща на човека напомняния от рода на: „Господине, забравили сте, че сте само посетител на този свят. Ако сте си купили билет и сте дошли тук, защо си мислите, че всичко това е ваше. Оставете онова, което взехте, обратно. Когато човек не се съобразява с тези доста ясни сигнали и ако не ги разбира, ситуацията рязко се влошава.
Когато „резервоарът“ за негативни емоции е пълен повече от 80%, „надзирателят“ започва да изпраща доста силни сигнали. Както вече споменахме, с човека се случват нещастни случаи, семейството му се разпада, в работата му изникват големи неприятности – уволняват го или бизнесът му пропада.
Най-напред се разсипва онова, към което той е прекалено привързан в нашия свят. Бизнесменът например търпи пълен крах на всичките си дейности, губи клиентите си, натрупва дългове и всичките му усилия да поправи ситуацията остават напразни. При жена домакиня може да бъде засегнат личният живот, да се появят подобни проблеми с децата или с другите роднини и т.н.
Ако човек не разбере смисъла на тези сигнали, може да го налегне някое тежко заболяване. Всъщност, сигналите във вид на болест се получават практически непрекъснато – заради неправилния начин на мислене в действителност е почти невъзможно да се срещнат здрави хора. Затова към болестите се прибавят и нещастните случаи.
Нашият живот е пътешествие в национален парк
Всички знаят, че човек, след като си плати пътуването до някой национален парк, може да си опъне палатка, да поживее там, понякога дори може да половува дивеч – при наличието на съответно разрешение, разбира се. Там обаче трябва винаги да се помни, че всеки е постоянно под контрол. И че щом някой наруши правилата за престой в резервата, веднага пристига местният надзирател (горският) и го глобява. А ако нарушението е грубо, се стига и до прогонване от резервата или дори до вкарване в затвора.
Примерът с националния резерват е подходящ, защото показва как човек трябва да се отнася към света около него. Човек може да не харесва нещо от онова, което го заобикаля, но това не би трябвало да п редизвиква у него агресия или обида. Например, в същия този резерват може да не му хареса, че жирафът е с твърде дълга шия или че ревът на лъва е прекалено силен. Или че пред очите ви лъвът е убил антилопа и е започнал да я изяжда, или дори не е започнал.
Какво представлява критичната ситуация? Това е случай при който вие дълго време сте нарушавали правилата за поведение на туристите в резервата, горският ви е пипнал и ви влачи в затвора. Кой може да ви спаси в тази ситуация? Горският? Едва ли. Той си изпълнява дълга, а освен това на вас не ви е ясно как можете да се разберете с него. Остава единствено да се уповавате на милостта на „стопанина“ на резервата, т.е. на Бог.
А най-добрият начин да привлечете вниманието му към вашите неприятности е дълго и убедително да се разпрострете върху вашите искрени и светли чувства към собственика на резервата. Възможно е той да повярва и този път да ви прости. Както е известно, Бог е милостив.
Разбира се, той разбира, че във вашата любов се крие известна неискреност. А и на какво отгоре да бъде искрена, след като преди да попаднете в критичната ситуация, най-вероятно много рядко сте си спомняли за него. Но когато ситуацията го притиска, човек може да заобича кого ли не. Важното е след това да не забравя за обещанинията си.
Защото, макар че Бог е милостив, той не винаги има време и възможност да ви прощава поредните прегрешения. Затова пък собственият ви „надзирател“ е винаги нащрек. И познавайки безкрайната ви находчивост, следващия път той може да ви измисли такъв „възпитателен“ процес, че няма да успеете за пореден път да се помолите да бъдете помилван. И ще си получите, каквото сте търсили.
Именно затова в критични ситуации преразглеждането на собственото ни отношение към земните ценности и страстните молитви, отправени с любов към Бога, са достатъчно ефективни.
Представтете си, че се намирате вътре в „резервоара“
За си представите по-ясно защо броят на проблемите нараства едновременно с повишаването на нивото на течността в „резервоара за негативни емоции“, представете си, че се намирате вътре в него. Вие сте вътре в резервоара и височината му е еднаква с вашия ръст.
Когато нивото на съдържанието му достига 40-50%, вие можете свободно да се движите към целите си в живота, изпитвайки само малки затруднения.
Когато нивото на течността стигне до средата на гърдите ви (50%), тогава ви става трудно да се придвижвате бързо – налага се да преодолявате течността с цялото си тяло. А това, както знаете, изобщо не е лесно. Затова постигането на каквато и да било цел изисква огромни усилия.
Когато нивото на съдържанието ви стигне до брадичката (90%), тук вече не може да става дума за постигане на цели: важното е да не се удави човек!
Нивото на съдържанието 93-95% означава, че сте застанали на пръсти и трескаво поемате въздух през устата. За какви земни цели може да става дума? Само да оцелее човек!
Но ако не разбирате, че са ви останали само няколко последни глътки въздух и продължавате да пълните резервоара с нови негативни, нивото малко по малко се вдига и няма да има какво да дишате. Човек се задушава и напуска този свят, предизвикал у него толкова много негативни преживявания.
Осъзната екскурзия на земята
Тръгвайки за Земята, най-вероятно той си е купил билет, за да бъде допуснат. Цената вероятно е било обещанието да носи светлина и да помага на хората, да просвещава и да подкрепя заблудените. И с това да пречисти малко собствения си „резервоар“ за негативни емоции, ако там е останало нещо. Естествено, душата от по-високите етажи на Финия свят има голям избор къде и как да се въплъти в земята. За да не изпитват допълнителни страдания и да не се борят за оцеляване в детството си, обикновено тези души се раждат в добре осигурени семейства – свидетелство за това са биографиите на повечето известни духовни лидери.
Освен това, те често са надарени със способности, например в областта на спорта, рисуването, музиката, писането на стихове, лечителството, управлението на финанси, търговията и т.н. Тези способности са предназначени да облекчат съществуването на човека в навия свят, тъй като, ако се възползва от тях, той ще има повече успех, отколкото другите хора, които не притежават някои от тези таланти.
Но от друга страна, може да се каже, че едновременно с това способностите са също и един вид изпитание. Изпитание са, защото наличието на талант облекчава значително идеализирането на собствените способности, слава, известност, материални блага и т.н.
Ако човек съумее да реализира способностите си и при това без да попадне в капана на високомерието, презрението към хората и други „звездни“ амбиции, той може достатъчно да изпразни своя „резервоар“ за негативни преживявания и да се качи на по-горен етаж на Финия свят.
За съжаление, познатите ни биографии на известни художници, поети, писатели, учени и други популярни личности свидетелстват, че повечето от тях са били обзети от страсти и земна суета. Най-вероятно, в крайна сметка те са слезли с два-три етажа по-ниско от мястото, от което са тръгнали към земята.
Човек има достъп до всичко земно
Всичко казано по-горе не означава, че сме измислили още един начин да ви сплашим и че ви предлагаме да се страхувате от всичко. Изобщо не е така.
Човек идва на Земята, за да опита всичко, което същесвува на нея. Затова всеки може да се занимава с бизнес и политика, любов и секс, да увеличава благосъстоянието си и да се себеизразява в творчеството си. Всичко това може и трябва да се прави с въодушевление и удоволствие.
Важно е само да не се преминава тънката разграничителна линия, когато човек престава да се отнася към всичко като към забавление и започва напълно сериозно да презира, да се чувства обиден или да мрази. Това вече е грешка, която води до прилагането на „възпитателни“ мерки.
Но как да определим къде е мястото на същата тази тънка разграничителна линия, след която започва „възпитателният“ процес?
Както изглежда, всеки човек сам трябва да я усети, въпреки че по-нататък ще ви дадем някои препоръки. Например, ако по време на риболов в последния момент изпускате едра риба, със сигурност се тормозите много и емоционално заради тази грешка. Но малко по-късно ще приемете тази ситуация и ще простите и на себе си, и на рибата, и на целия свят.
Точно по същия начин трябва да се отнасяте и към останалите си неуспехи – в личния живот, в работата, в бизнеса, в творчеството и т.н. Станалото – станало, какво да се прави. Тогава ще ви е лесно да следвате потоците на живота и всичките ви начинания ще се реализират лесно и бързо.
Александър Свияш – Кн. „Как да живеем разумно“