В известния филм „Криминале“ героят едва не получи удар, когато разбра, че приятелката му си е поръчала в ресторанта млечен коктейл за 5 (!) долара, въпреки че преди това той си е купил три грама хероин за 1500. Кое е парадоксалното в такова странно поведение? Защо човек харчи големи суми, но се бои от дребни покупки?
Едно момиче се разболяло сериозно от пристрастие към кафето. Не мислете, че се е отровила. Не, нейното заболяване, както вече сте се досетили, било в духовно-емоционалната сфера. Всеки път, когато смятала да си позволи още една чаша кафе, й ставало лошо. Вътрешно преживявала буря от емоции. Нервничела и се дразнела, обвинявала се за разточителството си. И ясно е, че от удоволствието не оставала и следа.
„Глупости!“ – ще кажете. И ще сгрешите. Защото страхът да харчиш за дребни неща е опасно нещо. Той превръща живота в мъчение, тъй като такива покупки се налага да се правят почти ежедневно. И на човек започва да му се струва, че е прахосник или пък, обратно – скръндза. Но никакъв страх няма да ви откаже от наркотика на кафето – химичните реакции са по-силни от доводите на ума. Това разбирала и нашата героиня. Единственото, което не подозирала било, че съществува друг пласт информация, който е скрит под този срам.
Оказа се, че по такъв начин тя икономисвала собствените си пари. „Няма да си купя чаша кафе, ще спестя една рубла, затова пък после ще добавя хилядарка и ще си купя нещо по-голямо“, като героя от посочения по-горе филм. Но да икономисваш емоции означава да извършваш умозрителни действия, нереални, успокояващи единствено съвестта. Подобни игри са развити особено при жени, които „икономисват“ за мъжа си: „Виждаш ли, мили, аз спестявам парите ти. Вчера се отказах от кроасаните.“ А след няколко минути ще кажат: „Дай ми още 100 долара да си купя нова шапка.“
Според думите на момичето, станало по-лесно да живее, когато започнало да следи мнимото „икономисване“. По какъв начин? На първо време по моя препоръка трябваше да пресмята специално бюджета си всеки път, когато възнамеряваше да пие кафе в кафенето. И не просто да пресмята, а да следи може ли чаша кафе да навреди на финансите й („Боже мой, разбира се, че не!“). Но в процеса на този тренинг стана ясно, че механизмът на илюзорното икономисване е пуснал доста дълбоки корени в поведението й. Самообвиняването за дребните разходи се беше разпространило върху всички видове покупки, просто от кафето тя никога не можела да се откаже, дори пред заплахата от „разорение“. „Още малко и съвсем щях да се побъркам, ако не бях разбрала причините за това странно поведение. Щях да си икономисвам до припадък!“ Така че й се наложи да се лекува доста продължително.
Вътрешният драматизъм на човешките проблеми и болести поразява съзнанието, ако разберем по какви нищожни (от гледна точка на здравето) причини хората могат да загубят живота си в гонене на по-добър късмет. Да вземем например въжделената мечта на повечето хора „лесно и бързо да спечелят за дом, кола и околосветско пътешествие „от веднъж“. Такива места у нас сега има навсякъде. И се наричат „казина“. Най-шикозните са за „яките“ момчета, които пилеят пари, за да впечатлят другите. А за простосмъртните на всяка крачка има игрални автомати. Нали ги знаете, едни такива весели, със светлинки, съвсем безобидни на вид!
Игралният бизнес процъфтява благодарение на всеобщата заблуда на хората по отношение благосклонността на фортуна, т.е. съдбата. Идеята за бързо забогатяване е толкова близка и скъпа до сърцето на всеки от нас, че сами не забелязваме как вече сме зависими от нея. Плюс, че ни се иска да се убедим в собствената си изключителност! Човекът, за когото сега ще стане дума, беше станал жертва именно на такава заблуда, а не на слабия си характер, както сам се опитваше да си го обясни.
Когато той се обърна към мен с молба да разнищя сложната му житейска ситуация, дългът му към кредиторите беше десетки хиляди долари. Не е трудно да се досетим откъде се е взел. Парите бяха пуснати в игралните автомати и после заемани от приятели с надеждата да си ги възвърне.
Ако кажем, че този младеж го беше страх, значи да не кажем нищо. Лично аз веднага си спомних разкази на литературни класици за петербургски дендита, които не могат само с усилие на волята да си забранят тази пагубна страст. И виждаш тъмната улица, бледия фенер и младото тяло, което плува по Нева – сметките с живота са уредени. Но това е написано за комарджии, чиято наркотична зависимост от хазартни развлечения е развита до крайния стадий, когато срамът и страхът убиват по-бързо от уморените от чакане кредитори.
В дадения случай човекът реши да се излекува от пристрастието си към играта, преди да дочака подобни трагични последствия.
Не се хващайте на въдицата на лесната печалба!
В деня, когато спечелил джакпота (ура!), му се случило най- баналното нещастие – от радост си загубил разсъдъка. За съжаление, не може да се каже по друг начин. Решил да зареже собствения си бизнес (търговия със сокове), който не можел да задоволи материалните му амбиции. „Отсега нататък ще изкарвам пари, като печеля на автоматите.“ Чувате ли? Ще изкарвам като печеля! Така в неговото мислене се родила грешката, която повела след себе си дълга поредица от стресови ситуации. Тя възникнала под влияние на емоцията на радостта, граничеща с еуфорията и довела до неправилна преценка на това събитие.
Мисля, че ви интересува каква точно била грешката му. Тя се състояла в това, че играта на автоматите се превърнала за него в личен бизнес. Затова младежът започнал да ходи по казината като на работа и никакви заплахи и увещания на жена му не могли да му подействат. Той дори се ядосвал на тъпотията й: „Стараех се заради нея и детето.“ Но и в най-страшния сън не можело да му се присъни, че в реалността ситуацията се развивала диаметрално противоположно на неговия „благороден“ замисъл. Когато този уплашен човек (заплашваха го заради дълговете му) на въпроса ми „Чий е бизнесът с игрални автомати?“, отговори без запъване „Разбира се, че е мой!“, аз не се учудих на това „откровение“. Най-печалното беше, че този пишман-комарджия наистина вярваше в тази небивалица. Трябваше няколко пъти да повторя въпроса, за да го върна на земята.
В действителност той влагаше своите пари в чужд бизнес, донасяйки чиста печалба за собственика на казиното, който отлично знае, че е изгодно да се играе с човешките страсти. Главното е да се създаде атмосфера на празничност и благосклонност на съдбата!
Когато до ума на нашия герой достигна цялата абсурдност на неговото поведение, той се смя до сълзи. И това беше онзи рядък случай в моята практика, когато измъченият от страх човек не се засрами още повече, а разбра, че духовно-емоционалната болест, породена от погрешната логика, и самият той не са едно цяло.
Иска ми се да кажа на всички, които ги влече призракът на мечтаното богатство: преди да отворите вратите на казиното, спомнете си, че печалбата не е заслуга на вашия ум и не е подарък от съдбата, а добре обмислен психологически трик, който разчита на вашето невежество и алчност. Холивудските приказки за разорени казина са мечта за хората, които искат да спечелят голямата печалба с един долар. По тяхната (меко казано, нездрава) логика излиза, че собствениците на казина са идиоти. Защото само идиот може да допусне да фалира. Но болните и мързеливи хора са готови да повярват на каквото и да е, само да отпъдят като досадна муха мисълта за работа.
Има много хора, които не понасят да се вика. Всичко започва от детството. В поривите си на възпитание родителите не могат да намерят подходящите думи, за да обяснят претенциите си към детето. И когато подобни разговори стигат до задънена улица, идва времето за главния аргумент на всички възрастни – „Разбираш ли, че вече си ни скъсал нервите?“
После децата израстват почти пелтеци. „Пелтеци“ по отношение на изразяване на собствените си мисли. Те се страхуват да говорят, заекват, с което могат да предизвикат раздразнение и агресия от страна на събеседника си. Но повечето от тях незабелязано за себе си продължават и по-нататък да играят ролята на малкото дете, защото това е много изгодно. С това наистина се обричат на скандални сблъсъци. Обричат се, защото не познават коварния закон на унижената личност: „Щом се плашиш от крясъци, значи си страхливец. А да си страхливец е срамно. Бързо възстанови справедливостта!“ Как? Много лесно. Спомни си, че крещят само на децата, на малките и беззащитните. И вече не си страхливец.
Разбира се, без тренировка е трудно да се разобличат подобни „изгоди“. Крясъкът при всяко положение е стресова ситуация. И всички хора (според уверенията им) искат да намерят изход от тази задънена улица. Но нека се отдалечим от факта. След като човек упорито моделира такъв (скандален) тип отношения, значи те му харесват, значи в тях има нещо ценно за него. Просто той сам не разбира какво точно.
Спомняте ли си, че в началото ви казах, че хората играят на страшни психо-емоционални игри, без дори да го забелязват. Без да го забелязват – това е важното! Наистина на никой няма да му хареса, ако му закрещят. Неговата естествена реакция на невъздържаността на другия ще бъде еднозначна – ще се обиди. Но това вече е следствие на проблема, а не причина. И тук се крие още една изгода да попадаш в такива стресови ситуации. Появява се възможност да повъзпиташ кресливеца. Обидата в дадения случай е необходима за този човек с възпитателна цел, защото всички живеят с мечтата да променят ближния. Само му покажи, че ти е неприятно да ти крещи, той ще се засрами и повече няма да вика. Именно така мислела една жена с надеждата да превъзпита мъжа си. И претърпяла пълно фиаско.
Това тя си повтаряла всеки път, когато мъжът й крещял. Слабите и невъзпитаните. В такива моменти се издигала в собствените си очи, душата й се изпълвала с гордост и ставала почти светица. Единственото, което я огорчавало, били предателските сълзи, които издавали, че се страхува. А и треперещите й ръце и учестеното й дишане. Ако целта на крясъка е да изплаши другия, тя е постижима. Но защо това е необходимо на мъжа й – интересен въпрос. В случая нас ни вълнува положението на жената, защото многогодишната война под девиза „Който е по-добър, той е лидер!“ я довела до странна болест в области на шията. Лекарите не могли да открият нищо, а тя имала непрекъснати болки. Не можела да си помръдне главата.
Докато се борела за „високото“ си положение в семейството, емоциите на обидата се натрупвали с невероятна скорост. От една страна, с целия си вид тя показвала на мъжа си, че е невъзпитан и е време да си „опича ума“, а от друга – вътре в нейното духовно-емоционално тяло растяла огромна обида, която винаги води след себе си като ремарке по-страшната емоция – отмъщението. За това, разбира се, жената не подозирала. А нереализираното отмъщение търси изход. Жената сигурно е вършила някои дребни гадости (не успяла да изглади ризата на мъжа си, разляла кафе върху официалния му панталон, защото се спънала, прибрала му някъде паспорта, а после забравила къде), но не го правела нарочно. Нейното съзнание било заето от благородната идея да превъзпита най- близкия си човек. И тя се опиянявала от постижението си: „Щом го възпитавам, значи аз съм главната!“
Но отмъщението се развивало по своята разрушителна логика. Тя намерила пробойна в организма на жената и се родила болестта. Областта на шията (гърлото) е пострадала неслучайно. Именно тук, според информацията, се натрупват обидите и ако не се освободим навреме от тях, се превръщат в почва за физически проблеми.
И така, вместо възпитан мъж жената спечелила болест. И всичко благодарение на духовно-емоционалното невежество. Нормалният човек, след като направи откритието, че не може да превъзпита другия, веднага би се отказал от това безсмислено хрумване, защото не е страшно да загубиш фалшива изгода. Страшно е да живееш в бълнуване, под допинга на „възпитателните“ емоции и само илюзорно да постигаш лидерство, а в реалността – зависимости и болести.
НАДЯВАМ СЕ, скъпи читатели, сте се убедили, че най- силният причинител за стреса е обидата. От околните, от обстоятелствата, от живота… С нея ние се сблъскваме ежедневно. А сега запомнете, че обидата винаги поражда отмъщение. Защо? Защото хората не познават Прошката. Затова обидата е винаги справедлива. Идващото след нея отмъщение е от най-различен и необичаен вид. Това не означава, че трябва да вземем автомат и да стреляме. Отмъщението в нашето съзнание винаги ражда „плочи“ или натрапчиви мисли как да възстановим справедливостта. Когато в главата ви се върти една и съща мисъл, опитайте се да я спрете, и ще установите, че това е план за отмъщение.
Ние кроим планове за отмъщение, прехвърляме ги в главата си и поради това безпокойство започваме да боледуваме. Когато по време на преглед предложих на една жена да отмъсти мислено на оскърбителя си, за да оздравее, тя знаете ли какво ми каза: „Какво говорите? Аз не искам да му отмъщавам, дори не съм си помисляла подобно нещо. На него животът му отмъсти.“ Това е реалността – никой не си признава, че мечтае за отмъщение.
Има ли при човека пауза, за да осъзнае, че е имало обида, а сега ще започне отмъщение? Най-ужасното е, че такава пауза няма, няма никакъв интервал. Ако имаше, у нас веднага щеше да се появи право на избор да отмъщаваме или да не отмъщаваме. А в нас действа толкова добре отработен механизъм (вроден), че преди още да си помислим дали да искаме да отмъщаваме или не, ние започваме да го правим. Механизмът на отмъщението е задействан, без да го съзнаваме, той вече работи и непременно ще се реализира. Ще кажа нещо повече. Много хора, които не са отмъстили, така и не могат да се успокоят до самата си смърт. Затова често, когато работя с болни, им предлагам да отмъстят мислено, за да не го правят в реалния живот.
Ако не отмъстим мислено, ние натрупваме в себе си информация, която ни кара да възприемаме живота през призмата на отмъщението. Много е важно да осъзнаем, че хората живеят според закона на отмъщението. Не на Прошката, а на отмъщението и моралът се използва от мнозина, именно за да могат да отмъстят в рамките на този закон.
Какво е моралът за обидения човек? Той е оправдание (под най-благовидна форма) за всички негови некрасиви действия, за отмъстителния начин на живот и онази страшна истина, която носи вътре в себе си. И тъй като механизмът на отмъщението работи независимо от неговото желание (той се е обидил и веднага мисли за отмъщение), какво друго му остава да прави? Да се оправдае. Моралният човек не може да отмъсти, без да оправдае действията си. Затова включва морала, за да е в пълна бойна готовност, за да не разобличат отмъщението му. Излиза, че моралът му трябва, за да отмъсти безнаказано. Прошката, за която говоря, носи съвсем друг закон, съвсем други жизнени правила.
Върху закона за отмъщението се градят и отношенията във всички фирми. Защо толкова малко фирми в действителност са успешни? Колко много хора се занимават с бизнес, а на пръсти могат да се изброят организациите, които наистина процъфтяват и имат средства за съществуване, занимават се с благотворителност. Според статистиката 90 % от новооткритите фирми се закриват. Защото е узаконено отмъщението в отношенията. „Мене шефът ме погледна по така, не ми даде такава и такава заплата и т.н.“ – всичко е обида и отмъщение, няма нищо друго. Как да отмъстите? Като напуснете. Как още? Като не изпълните това, което са ви поръчали. Как още? Като подложите крак. При това интересно е, че подлагате крак не само на президента на компанията, а и на самите себе си, та нали могат да ви уволнят. Но това не е важно. Отмъщението е по-скъпо.
Кои филми се харесват най-много от хората? За отмъщението. Обиждали са човека, унижавали са го и сега ще се почне… Започва отмъщението. Ох, колко е сладко, какво удоволствие изпитваш. Мислиш си: „Така ти се пада! А спомняш ли си ти какво му стори? Сега той ще те подреди!“ Ура! Справедливостта възтържествува… Човечеството се учи да отмъщава, защото не знае нищо друго. Най-агресивната емоция е емоцията на отмъщението. Всички изнасилвания са емоция на отмъщението.
Същият механизъм работи, когато ревнувате. Ревността възниква само от обида, че са ви пренебрегнали. Следователно, след ревността еднозначно идва отмъщението, без паузи. Да отмъстиш от ревност по принцип се смята за много шикозно. Толкова сте прави, като сте отмъстили, че дори ви намаляват присъдата, ако сте пребили изневеряващия ви мъж, например. Всички съседи, цялата общественост ще ви защитава и ще казва: „Правилно постъпи жената, той й изпи кръвчицата с неговите изневери.“ И човешката любов е любов само тогава, когато е вярна. Но подобно разбиране за вярност непременно предполага отмъщение. Ако не си с мен, значи си ми враг. На война като на война. Хората смятат, че обидата е нещо правилно и е нормално да отмъстиш за обида. Откъде иначе ще дойдат конфликтите?
Видях по телевизията един сюжет. На една сватба обидили жената на приятел, дошъл по покана на булката. Той се застъпва за жена си и си го получава. Връща се вкъщи, взема автомат и разстрелва цялата сватба, като убива и осемгодишно момиченце. Отиването до вкъщи за него не е било пауза, през която да осъзнае ситуацията. То е било само наслада, докато вървял, се самонавивал още повече. Ако беше хвърлил някоя ваза по обидилите го, веднага щеше да му олекне.
Затова аз казвам: направете пауза, поемете въздух и си кажете: „Да, мога да отмъстя.“ Но ако сте осъзнали, че това е неправилен ход, тогава има шанс да осъществите своето отмъщение, но само мислено – един път, десет пъти, двайсет и пет пъти. И така докато ви стане безинтересно. Профилактиката на престъпленията се състои в това, че мислената реализация на емоцията на обидата и отмъщението освобождава съзнанието на човека от натрапчивата „плоча“ за възстановяване на справедливостта.
Как да се научим да правим пауза между обидата и отмъщението? Обидили са ви и вие веднага замисляте отмъщение, това е неизбежно. Фиксирайте я съзнателно и това ще бъде паузата, в която ще признаете пред себе си, че сега ще започнете да отмъщавате. Вдишайте – „Сега ще го ударя“ и издишайте – „Може би след пет минути“… Та вие отмъщавате, без дори да си поемете въздух, за вас обидата и отмъщението са като една цялостна песен. Когато започнете да правите паузи, вдишванията ще бъдат все по-дълбоки и веднъж вие ще вдишате и ще си кажете: „Да върви по дяволите отмъщението!“, като в известния виц.
Срещат се двама приятели и единият казал на другия: „Хайде да отидем за риба!“ „Какво говориш, жена ми е ревнива – уплашено отвърнал другият. – Тя не вярва, че ще съм с тебе на риболов“. А другият му възразил: „ И моята жена е ревнива, но знаеш ли аз какво правя? Ставам сутринта, отмятам завивката и казвам: „Ама че задник имаш… Да върви по дяволите риболова!“
Най-главното в този процес е не да забравим обидата (това засега е невъзможно за човека), а да направим пауза. Докато трае паузата, мислено си представете начина, който би удовлетворил обидената ви гордост, и след половин час ще забележите, че емоцията на отмъщението е спаднала и ви е станало по-леко на душата. Ще ме попитате: „Къде тогава е разликата? Та човек, който е решил да отмъщава, първо планира всичко в главата си и все едно после го прави. Къде е гаранцията, че тези паузи могат да ни спрат?“
Човек, който желае отмъщение и го извършва реално, никога не си е представял, че може да постъпи по друг начин. Механизмът е един. За него планирането не е пауза, а процес на подготовка. Неговото отмъщение е предумишлено нарушаване на закона. Имам предвид паузата-осъзнаване, която няма да ви позволи да нанесете вреда нито на себе си, нито на друг човек. Това, което аз предлагам да се прави мислено, не е физическо действие, а осъзнаване на собствения проблем посредством признаване на горчивата истина, че отмъщаваме, защото ни ръководи обидата. И че това не е нормално за здравия и разумен човек.
Предлагам да отмъстите мислено, за да спрете реалното махало на отмъщението, което на първо място ще удари вас. Защото като отмъщавате на хората, от които зависите, с които сте свързани, ще ви заболи самите вас.
Един от моите пациенти ми каза веднъж: „Аз не искам да отмъщавам дори мислено. Какво да правя, за да нямам въобще желание да отмъщавам?“ Най-печалното е, че нямаме алтернатива на отмъщението, ние не умеем да Прощаваме, не познаваме този механизъм. Като забравим за известно време нанесената обида, убеждавайки себе си, че повече не се обиждаме, не постигаме желаното успокоение и затова не можем да се отървем от горчилката на обидата, тъй като в организма ни се задействат биохимични процеси и ние ставаме напълно зависими от тях.
Ако например сте свикнали в едно и също време да включвате телевизора и да гледате някакъв сериал, това за вас се превръща в свещен ритуал, нарушаването на който винаги е болезнено. Вие отлагате или подреждате нещата си така, че да сте свободни за началото на поредната серия, тоест подчинявате целия си жизнен процес на това: гладите и гледате сериала, закусвате и гледате сериала. Дори любимите ви хора предизвикват раздразнението ви, ако ви отвличат от този процес. А ако, не дай боже, те ви превключат програмата, скандалът е неизбежен. Какво ще последва, вече ви е известно…
Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков