Учудващо е, че тъкмо в сферата на парите, която до такава степен е подчинена на цифрите, съществуват особено много илюзии, които поради илюзорната си същност са на практика ирационални.
Най-разпространената невярна мисъл е, че бихме могли да се сдобием с пари, без да помръднем и малкия си пръст, или, казано в преносен смисъл – да си изцапаме ръцете с тях, респективно – да ги отнемем от другите хора.
Което все още не означава, че парите са мръсни по принцип; много е важно какво по-точно ще предприемем, за да се сдобием с тях, както и какво ще предприемем с тях впоследствие.
Освен всичко друго, „отнемането” съвсем не е лошо и едва ли не криминално деяние, то действително е единствената възможност да се сдобием с нари. Моралната оценка е допълнително явление – тя зависи единствено от намеренията и амбициите. Всъщност, като имаме предвид кристално ясния факт, че не съществуват безстопанствени пари, то тогава, за жалост, абсолютно невъзможно е да се сдобием с пари, без да ги отнемем от другите хора. Никъде по земята не се валят купчини с пари, които не принадлежат никому и са безстопанствени, тоест само да трябва да се наведем, за да си ги присвоим. Онзи, който е проумял тази банална истина, начаса ще разбере, че ако желае да се сдобие с пари, непременно трябва да си ги вземе от другите. Разбира се, същото може да се постигне и когато измислим достопочтени, или най-малкото – социално поносими методи. Възможни са дори методи, които подпомагат другите да се развиват.
Печеленето на пари в никакъв случай не е неморално начинание.
Изречения от сорта на: „Не падат достатъчно пари”, са наивни. Парите никога не падат от небето, човек лично трябва да се активизира, ако желае да се сдобие с тях. Известна наивност издават и изказванията: „Така бих искал да се подложа на лечение, но то ми е ужасно скъпо”. Скъпото винаги е относително. Ако разрешаването на моите душевни или физически проблеми са ми твърде скъпи, тогава ще си остана без тяхното разрешаване, най-малкото – в обществото, което е ориентирано към парите. Но обременени с проблемите, няма да ни е по-лесно, а по-трудно да намерим изход от ситуацията. Ако не се науча как да прозра действителността, защото не си позволявам да сторя необходимите стъпки, ръководен от мотото „скъперничеството е модерно”[2], тогава ще се лиша от прозрението и не ще мога да си позволя съответните стъпки, както и много други неща. Този механизъм, отдавна прозрян като порочен кръг, се характеризира с ужасяващите си резултати и единственото разрешение е да го разбием.
Прилагателните „скъп”, „изгоден” и „евтин” винаги са относителни, а лично ние по всяко време можем да променяме тяхната относителност. Между другото, „евтин” е синоним и за „посредствен” и „малоценен”.
В случая дори не е необходимо или смислено да изпускаме от поглед парите си, нужно е единствено да разбираме законите, които са основополагащи за тях и тяхното движение.
Ако към всичко това добавим и закона за резонанса, тогава ще проумеем, че хората, които вече са забогатели, изобщо не бива да се напрягат, за да печелят пари, защото те ще постъпват при тях от само себе си. Това напрежение ще изпитат преди всичко нуждаещите се и гладните, които тепърва ще усвояват паричната игра. И още: аспектът на „отнемането” е изтласкан съвсем на заден план при онези, които са прозрели паричната игра и са забогатели – при тях парите идват сякаш от само себе си. И тук е наложително да надвият чувствата си само онези, които имат намерение тепърва да усвояват играта.
РЮДИГЕР ДАЛКЕ – ПСИХОЛОГИЯ НА ПАРИТЕ