Емоциите на страха, както и обикновените наркотици, въздействат непосредствено върху мозъка на човека – най-сложния и необикновен орган, състоящ се от милиарди нервни клетки. Всички тези клетки са свързани и непрекъснато „разговарят“ помежду си. Сигнали във вид на електрически импулс постъпват в местата на съприкосновение на клетките, така наречените синапси. Веднага щом електрическият импулс от първата клетка достигне синапса, се отделя специален химикал – медиатор, с чиято помощ се предава сигнал на следващата клетка.
Всяка емоционална реакция се задвижва от медиатора „норадреналин“, който също се отделя от мозъчното вещество на надбъбречната жлеза като хормон. Беше изказано предположение, че недостигът на норадреналин в мозъка води до депресия, а при продължителен излишък на норадреналин възникват тежки стресови състояния. Никой няма да може да определи какво количество от този медиатор е безопасно, за да се съхрани спасителното равновесие. При това изборът е много ограничен – налага се да се балансира между депресията и тежките стресови състояния.
Сега искам да ви обърна внимание върху това, че в наименованието на медиатора, общ за всички емоции, и хормона на емоциите на страха има общ корен – адреналин. Това не е случайно. Засега учените са открили, че при различните емоции в организма се отделят различни хормони. Но не им е известно, че всички емоции са СТРАХЪТ. Ето защо химичната му съставка присъства във всички хормонални процеси. В живота всичко се движи поетапно. Днес е известно, че хормоните са различни, утре ще стане очевидно, че ги обединява нещо общо.
Първото нещо, което „виждам“ по време на работата си с пациентите, когато чета информацията за причините на заболяването им, това са стресовите ситуации, в които те някога са изпадали. Стресовата памет съществува благодарение на емоционалната реакция на хората към това, което става. В основата на всеки стрес е силната емоция, като се започне от радостта и щастието (раждането на дете, сватба) и се завърши с мъката и страданието (смърт на близки, уволнение от работа). Ето защо за мен не е важно дали емоцията, преживяна някога от човека, е положителна или отрицателна. За мен е важно, че заради нея той боледува. Тъй като на всеки му се е случвало, сами можете да се досетите, че хората постоянно и несъзнателно се намират в състояние на стрес, а значи – и на страх.
Нарушенията вътре във физическия организъм стават явни в момента, в който човек се разболява. Благодарение на болестта той разбира, че с него нещо не е наред. Според логиката на нещата, той трябва да бие тревога, за да си върне изгубеното здраве. Но логиката на зависимия от страха е безпощадна. След като реши поредния физически проблем, по принцип той не отстранява първоначалната причина за всички болести – емоционалната зависимост от страха от смъртта. Нашият стремеж да спасяваме само тялото си, без да се занимаваме с изцеляване на духовно-емоционалната структура, само увеличава страха от неизбежния край.
Трябва да се спасяваме не от смъртта, а от онези морални лъжи, с които сме обградили нашето единствено удоволствие – емоциите на страха.
Изследвания, проведени в САЩ в продължение на 25 години, сочат, че двайсет процента от наблюдаваните хора, отличаващи се с повишена агресивност, са починали по-рано от тези, които са живели относително спокойно.
Клиничните изследвания показват, че честите пристъпи на гняв могат да предизвикат сериозни хормонални размествания, твърде опасни за здравето. Нямам предвид единствено гневното избухване, възникнало по определен повод, а непрекъснатото състояние на скрита агресия на човешката психика, която може да създаде множество проблеми за физическото му самочувствие. Да предизвика хипертония, да стане причина за нарушение в храносмилането, за някои кожни заболявания, главоболие, повишена податливост към инфекции и, накрая, за сърдечна недостатъчност, която може да доведе дори до преждевременна смърт.
Ще кажете, че във всичко трябва да има мярка. Само не и при емоциите! Както не може да има мярка при алкохолиците. Емоциите са нашият алкохол, нашият наркотик. Защо съдим убиец, който от ревност е убил жена си, след като от самото си детство той вече е бил пристрастен към тази сладка отрова по примера на собствените си родители? За това, че за пълното опиянение на неговия организъм е бил необходим повече емоционален алкохол, отколкото на нас? Човечеството се бори с престъпленията, но култивира и оправдава техния основен фактор – емоциите на страха.
Ние не познаваме и не ръководим процесите, които стават вътре в нас. Всяка наша емоция предизвиква определена химична реакция, която влияе както на духовната, така и на физическата структура. Именно тези реакции провокират заболяванията. Първо емоцията предизвиква химична реакция, после тя изисква допълнителни дози. Така ние попадаме в зависимост и ставаме емоционални наркомани. Ние сме роби на химичните реакции, на тези хормони-медиатори, които изработва нашият организъм.
В представата на хората роботът е машина, лишена от емоции. Всъщност емоционалният човек е робот. А емоциите са „бутоните“, които можем да натискаме, за да се управляваме един друг. Можете да проверите. Кажете на някой, че е негодник, лъжец, крадец и моментално ще получите в отговор оскърбление, гняв и обида от типа „ти си глупак!“ Дори това да е най-честният човек, той пак ще се обиди. Химичната реакция, породена от емоциите, ще бъде по-силна от разумните доводи. Той дори може да се разболее физически – да го заболи глава, да го присвие сърцето. Нима това не е признак за управляемост, за програмираност на робота? Ако искате да предизвикате емоция на благодарност, кажете на човека, че е умен и чаровен. Дори това обективно да не е така, той все пак ще ви отвърне с взаимност.
До каква степен ние зависим от химичните процеси в нашия организъм, потвърждава последното откритие на холандски учени. Многобройните опити за самоубийство в тази страна са свързани пряко с понижаването на холестерина, който способства за изработването на серотонин, действащ върху центъра на радостта в кората на главния мозък. Какво излиза? Толкова години бяха изгубени в борба с холестерина и всичко е било напразно? Горките ние, само ако знаехме, че никакво правилно хранене, никакви хапчета няма да ни помогнат, докато живеем в състояние на пълно опиянение от емоциите! Дори действието на наркотиците зависи от нашата емоционална оценка. За европееца е напълно нормално да изпие чаша шампанско. За американските индианци и за аборигените в Австралия няма нищо по-разрушително от алкохола. Затова пък американските индианци непрекъснато дъвчат листа от кока, която дори им помага да не изпитват чувство на глад и облекчава дишането при високопланинските условия.
И така, постоянното чувство на обида и неудовлетвореност е наркотично състояние за повечето хора. Няма човек, който да не се е измъчвал от нещо. В природата такъв не съществува и няма да съществува, защото страхът е горивото за човешкото пребиваване тук, на земята, а измъчването е разновидност на страха. И хората са се приспособили добре към това да не се лишат от своя природен наркотик – когато имат изход от трудно положение, нарочно не го използват.
Как да се освободим от страховете си – Михаил Лежепеков