Древногръцкият философ Платон бил един от първите, доловил вярно, че сънищата не идват при нас от някакъв външен източник, а по-скоро произхождат от самите нас, макар да смятал, че тази част от нас, която ги поражда е… черният ни дроб.
Две хиляди години по-късно Зигмунд Фройд, бащата на модерната психоанализа, заяви, че сънищата наистина произхождат от самите нас, от нашето подсъзнание. Нещо повече, той твърди, че те не само идват от нашата същност, а и се отнасят до личността ни… до нашата потисната сексуалност.
Според Фройд всичко в съня е по някакъв начин свързано с гениталиите и с безнравствените ни, греховни, похотливи желания. Въздишка. Предполагам, че животът в строгата викторианска епоха би могъл да доведе до такива изводи. Слава богу, на сцената се появява протежето на Фройд, Карл Густав Юнг и ни учи, че да, сънищата идват от собствената ни личност, сънищата наистина се отнасят до нас самите, но той отива по-напред и смята, че разбирането на сънищата ни помага да подобрим себе си, не само сексуалната си страна, но личността си като цяло.
Всъщност, аз съм напълно съгласна с теорията на Юнг за сънищата. Убедена съм, че всичко в сънищата е свързано с някаква част от нашето Аз, с някого или с нещо, което пряко ни въздейства. Убедена съм, че съществуват много общи архетипи (символи, образи и теми), които се появяват във всичките ни сънища и които имат общовалидно или споделено значение за почти всеки от нас. Вярвам, че анализът на съня, или онироскопията, което е медицинският термин за това, е най-проникновената форма за самопознание, с която разполагаме.
Убедена съм, че сънищата са изпълнени с толкова прозрения и са толкова мощни, защото според мен сънищата са мисли. Нали разбирате, когато сънувате, вие мислите, но на много по-дълбоко ниво и много по-концентрирано, отколкото когато сте будни. Мислите, докато си лягате: лампите са угасени, очите ви са затворени, околният свят е изключен. Нищо не ви разсейва. В този момент обаче съзнанието не спира да работи. Какъвто и да е потокът на мислите ви, докато се носи безцелно, той не спира и се обръща навътре, а когато ежедневното ви съзнание изпадне в състояние на покой, подсъзнанието поема нещата нататък. След като навлезете в РЕМ фаза на съня, т.е. тази, в която имате съновидения, една структура,намираща се върху мозъчният ствол, наречена понс изпраща сигнали до церебралния кортекс (областта от мозъка, отговаряща за по-голямата част от мисловните процеси), че сънуването е започнало, което означава, че се осъществява сериозно и дълбоко мислене. Само че онзи буден поток от мисли, който използва думи, и върху който рационалната част от съзнанието имаше контрол, сега се контролира от подсъзнанието и вече не използва думи, а образи, преживявания и емоции. Мислите ви са се преобразили в сънища.
Но ако сънищата са мисли, тогава защо са толкова странни? Струва ми се, че най-добрият начин за обяснение е да се каже, че когато сънуваме, ние мислим с метафори.
„Здрав е като кон!“, „Вали като из ведро“, „Тя е такова голямо бебе“. Метафората сравнява две неща, за да създаде картина, която ни помага да си изградим представа. Следващият път, когато водите разговор, забележете колко метафори си разменяте със събеседника си. Сигурно ще се изненадате как бързо расте броят им. Ние съвсем естествено общуваме по този начин. Сънищата работят на същия принцип. Само че вместо да изговорят метафората, те я оживяват.
Например, ако сънувате, че се давите, това не е забавно, но когато се събудите и си поемете дъх, трябва да се запитате каква част от живота ви би могла да се сравни с давене. На кое място в живота ви е било трудно да се задържите на повърхността? Какво ви дърпа надолу? Също както метафората, вашите сънища илюстрират какво се случва в живота ви и как наистина се чувствате… и дори какво трябва да направите!
Вярвате или не, има много случаи, в които сънищата ни показват как да се справим с определени проблеми, особено когато сънуваме хора, които виждаме във всекидневния живот, като например собствените ни деца, партньорите ни, шефовете ни.
Когато започнете да тълкувате сънищата си, ще откриете, че те са най-добрият достъпен поглед към реалността. Те са начинът да сте брутално честни към себе си, когато будното ви съзнание отказва да бъде; те са и онова, което не ви дава мира заради някакво повтарящо се отново и отново поведение, което трябва да коригирате, или заради проблем, на който не обръщате достатъчно внимание – което обяснява и защо сънят ви се повтаря така настойчиво.
Освен това те са вашият най-добър приятел и съветник, когато се налага да вземете трудно решение или да решите заплетен проблем. Никой не знае кое е най-доброто за вас… освен самите вие! Истината е, че най-правилната ви преценка е направена не докато си вземате душ, а докато сънувате. Всъщност, когато казвате: „Нека да преспя, пък ще видим“, вие казвате: „Нека го сънувам, пък ще видим“.
Любопитен факт: Питали ли сте се защо очите на спящия се движат под клепачите нагоре-надолу и встрани, докато е във фаза РЕМ? То е защото следи с поглед онова, което се случва в съня!
„Ключ към тайните на съня“ – Лори Куин Лоуенбърг