Най-интересното и загадъчното в човека са неговите подбуди. Постъпките на всеки индивид остават
неразбираеми, докато не се установят конкретните му подбуди. Всъщност тук се откриват два трудни
проблема:
Какъв е съставът на подбудителната сфера у човека? Как се идентифицират уникалните
подбуди за отделни действия и преживявания?
Човешката подбудителна сфера
Съвсем традиционно ние приемаме, че първичните равнища на подбуждане са биологични по
произход и начин на функциониране. Това значи, че по отношение на тях човешкият индивид е много
подобен на висшите бозайници. Първичното равнище на подбудителност е системата на потребности.
Над тях се надстрояват равнищата на нагласите (атитюдите), мотивите и ситуативните подбуди.
Всъщност изброените равнища могат да се представят като един обърнат пресечен конус, или
“фуния”:
Нагласите са придобити безсъзнателни влечения, които могат да се нарекат “подбудителни привички”. Те са повече на брой от потребностите и са продукт на културни влияния, както и на определен начин (стил) на живот. Над тях се разполагат мотивите като устойчиви подбудители на действия и преживявания, които са съзнателни по начин на функциониране и имат речеви израз. На най-високото равнище се намират ситуативните подбуди. Те са динамични подтици, чиито произход е изцяло в конкретната ситуация, в значителна степен са невербализирани и осъзнават се фоново, или остават безсъзнателни. Обособяването на равнищата на мотивацията е условно, но е свързано с две измерения на подбудите: устойчивост и свобода на субекта да ги създава и променя.
Потребностите са фиксирани по един твърде строго фиксиран начин: субектът не избира потребностите си и слабо може да влияе върху тяхната моментна динамика. Повечето от тях са биологични програми за оцеляване. При това обикновено депривацията на потребностите блокира временно или трайно действието на по-високите равнища. По-ниските равнища съставят насоки на функционирането на по-високите равнища, въпреки че от друга страна не изчерпват съдържанието им.
Потребности
Потребността е биологично обусловено, често циклично преживяване на недостиг (състояние) и на процес на набавяне на известно количество от някакъв витален фактор – въздух, храна, партньори за възпроизвеждане и пр.
Особен тип потребности са избягването на вредоносни фактори – опасности, стрес и пр. Понякога последният клас потребности се обозначават като “инстинкт за самосъхранение.
Потребността приключва цикъла, когато определено количество от съответния фактор бъде набавено.
Накратко, потребността изпълнява три функции:
Сигнална; Прогностична; Активираща адекватно поведение – търсещо и резултативно.
Потребността е психично състояние, в което се отразява динамиката на определен жизнен фактор. Тя
е изпреварващо отражение на нуждата като обективен недостиг на съответен жизнен фактор.
Потребността е еволюционно предназначена да бъде психично звено на възпроизвеждане на главните
жизнени условия на човешкия живот.
Потребностите се делят на три вида според жизнения фактор, който отразяват:
функционални, веществени и информационни.
Освен това всяка потребност се сигнализира в преживяването от специфичен набор от емоции и усещания.
Тук възниква един важен проблем – има ли чисто социални потребности? Някои автори като Е. Фром, Е. Маслоу и други хуманистични психолози привеждат дълъг списък от социални потребности – потребност от общуване, потребност от самоуважение, потребност от принадлежност, духовни потребности от истина, красота, любов, нравствени потребности и пр. Няма критерий кога добавянето в списъка трябва да спре. Видно е как обсъжданият подход обявява всяка трайна човешка склонност за потребност. Всъщност социалният живот на хората може да се извлече от комплексното действие на няколко биологически потребности: от упражняване на психичните възможности; от партньори и деца, сексуалната потребност и потребността от разнообразие и потребността от съгласуваност на преживяванията. Те заедно произвеждат обща необходимост от социален начин на живот на хората. Цялото богатство на съвместния живот на хората е възможно да се регулира чрез културни норми, традиции и обичаи, които имат подбудителен ефект, надстроен върху потребностите.
Удоволствието е награда за успешна адаптация. То е субективният ефект на осигуряването определено количество от съответен жизнен фактор. Удоволствието от безпрепятственото функциониране на отделните психични функции и структури се сумира, слива в удоволствието от безпрепятственото функциониране на психиката на човека като цяло.
В човешкия организъм функционира система за следене на биологичните фактори на средата и на активността на индивида. При отклонения от една биологична “норма” на съответни параметри на ситуационната стимулна среда се преживяват дискомфортни емоции и органични усещания на страх, на неудовлетвореност, жажда, скука и пр. Емоциите, сигнализиращи потребности, следва да се нарекат базови емоции и по такъв начин да се отличат от голям брой производни емоции, които съчетават качества на базовите, но и прибавят свои качества, идващи от над-биологичните подбуди, които сигнализират.
Потребностите обикновено отключват поведение на търсене. То се разгръща чрез ориентиращи движения на сетивните органи и с придвижване в някакво пространство. У човека допълнително се инициира активност на въображението, което ментално произвежда предметите и условията на удовлетворяване на потребността. Тази работа на въображението е важна, защото разширява полето на търсене отвъд перцептивната ситуация “тук и сега”. Ако търсенето започне да се извършва чрез познание, опиращо се на абстрактни процеси, подходящо е то да се нарича изследване.
Доц. Борис Минчев
Версия: януари 2003 г.
Лекция