Главната цел на психотерапията е да се помогне на клиента да достигне да ново, по-дълбоко разбиране за себе си, чрез осъзнаване на своите мисли, чувства и поведение в контекста на собствения проблем.
Реконструирането на когнитивния, емоционален опит и изменението на поведението към по-добра адаптивност е невъзможно без осъзнаване на връзките между житейските обстоятелства, отношенията и реакциите на клиента.
Това на практика се реализира с помощта на интерпретациите, които прави психотерапевтът.
Иначе казано интерпретацията е основното средство за достигане до инсайт, който от своя страна е условие за позитивно изменение.
Интерпретационните техники днес се използват в повечето психотерапевтични школи, поради което интерпретацията може да се нарече универсален метод.
В недирективната клиент-центрирана психотерапия интерпретацията в стандартния смисъл на понятието не се използва, а желаното прояснение у клиента се постига чрез отразяване на чувствата. В този смисъл то е интерпретация, но по-мека и неангажираща, а отразените чувства се приемат за емоционално украсени идеи, с привнесени от терапевта допълнителни значения. Така се създава понятието отразяваща интерпретация или рефлектация.
В когнитивните подходи е обратното. Там интерпретациите са директни, категорични и насочени към актуалните събития и отношения. Засягат не толкова самите събития, а разбирането им от страна на клиента и целят промяна в мисленето.
Интерпретацията в динамичните терапии се разбира като опит да се разшири сферата на самопознанието на клиента чрез разкриване на несъзнателните детерминанти на поведението и неговите емоционални резултати.
В широк смисъл за интерпретация може да се приеме всяко изказване на
терапевта с влияние върху клиента, но по принцип в не се включват случайните или второстепенни коментари засягащи поведението му, а само целенасочените и умишлени. Защото според Ъ. Уайнър психотерапия е това, което прави терапевта, а не това, което има психотерапевтичен ефект.
Интерпретацията представлява представяне по подходящ начин виждането на психотерапевта за съществени връзки, аспекти на личността и поведението, формирано чрез собствен анализ на интрапсихическия материал, проявен в хода на интервюто.
Приема се, че клиентът сам не би могъл да достигне до подобни осъзнавания и изводи. Като универсална психотерапевтична техника и основен похват в повечето терапии интерпретацията трябва да отговаря на специфични изисквания. Същите я отличават от разговорното задаване на въпроси, случайните забележки и коментари.
Преди всичко, това е нейната насоченост към несъзнаваното, невидимото и непонятно за клиента, а не към очевидните и ясни неща дори когато последните се подлагат на критика и корекция.
Друга особеност на интерпретацията е вероятностният ѝ характер, а не фактологическа достоверност.
Това е не само методическо изискване, а условие помагащо на клиента да участва активно в нейното разбиране, и по-този начин да достигне по-лесно до инсайта. За да бъде интерпретацията полезна в контекста на промяната на личността, тя трябва
не просто да разкрива връзки и зависимости, но и да предлага обяснения. Без това рискува да остане неразбрана, безполезна, а дори и вредна.
И накрая трябва да се подчертае, че всяка интерпретация която променя отношението на човек към себе си, трябва да съдържа елементи на критичност. В този смисъл
даже най-деликатно представените интерпретации могат да повлияят върху самооценката негативно и да предизвикват защитни реакции, които също трябва да се интерпретират.
Основи на психотерапията – Митко Хаджийски