„Не е важно какво причинява болестта, важно е какво я отстранява“.
Авъл Корнелий
Емоционалната недостатъчност на т. нар. неудачници уголемява гневът и нетърпимостта в отношенията с хората. Става дума за онези хора, за които казваме, че имат тежък характер – те са вечно мрачни, рядко се усмихват и радват искрено, с тях трудно се контактува. Дребнави и злопаметни, те лесно се обиждат и гневят и не проявяват никакво чувство за хумор.
Неудачниците могат да критикуват вашите действия достатъчно открито и доброжелателно, в зависимост от остротата на ума и сетивата си. Понякога дори може да бъде забавно, когато неудачник, който наивно не се смята за такъв прави на пух и прах жизнената ви позиция. В порива на критическия си плам тези хора направо не ви дават възможност да се съвземете, обливайки ви с дъжд от словесни обвинения, изпепеляващи погледи или демонстративно безразличие. И намиращият се в близост до тях, човек улавя тези отрицателни енергии – та нали човекът от биофизическа гледна точка е сложен пакет от вълни! Така че тези енергии действат пагубно върху всеки, който се сблъсква отблизо с жизнената позиция или „благородната“ критика на неудачника.
• Пътищата, по които се предава инфекцията:
Тук би трябвало да обозначим със съответната абревиатура (както това се прави в медицината) причинителя. Например ВНЧ – вирус на невеселостта, нещастливостта, неуспешността на човека, който се активира от синдрома на трийсет и трите нещастия (СТТН по аналогия със СПИН) или мързела, нежеланието и неумението да се овладееш и да вземеш в ръце собствената си съдба.
А заразата става естествено в условия на тесен контакт, т.е. на приятелство.
Да допуснем, че за малко да станете началник или да направите голямо откритие – напълно ясно е, че наистина съвсем за малко не ви са достигнали сили, време, настойчивост, целеустременост… А приятелят-неудачник вече съска: „А бе я зарежи тази работа, безсмислено е, повярвай ми. Там, където вие учехте, ние преподавахме…“ в този случай не бива да се страхуваме от, както сполучливо определя това явление американския милиардер Клемент Стоун „грешката на Христофор Колумб“, който открил Америка, а мислел, че е бил в Индия…
Внимание: тук задължително изолираме положение. съответстващо на състоянието на организъм с понижен имунитет. Такава може да бъде лесно поддаваща се на внушения и чужди влияния лабилна личност, както преживяващ временни несполуки човек. Дори и да се повлияе временно, в един момент силната му и действена личност надделява и болестта бива преболедувана.
Важно е също така да отбележим, че при инфекциозните заболявания съществува така нареченият инкубационен период, което е особено актуално и в коментирания от нас случай. Това е времето, когато заразяването вече се е случило, но симптомите на болестта не се проявяват. Причинителят се развива и чака своя удобен случай.
С други думи след като започне да общува с неудачник нормалният човек може още дълго време да остане здрав, а после започва страшно много да не му върви.
Начало на заболяването: често се случва да има продромален период – така се нарича внезапното появяване на симптоми, които не са специфични за каквото и да било конкретно заболяване, които после изчезват (например слабост, температура, задух или нещо подобно). В нашият случай това могат да бъдат дребни неприятности, които се случват с всички хора. Например да ти откраднат портмонето или одраскат колата или да си забравиш някъде мобилния телефон. Само че тези неща се случват с поразителна честота, сякаш някой невидим иска да ви предупреди за нещо, а вие не го слушате.
Разгарът на заболяването.
И ето че след като не сме реагирали адекватно на сигналите „отгоре“, не сме се пренастроили от знак минус на знака плюс, се появяват и симптомите на самото заболяване – конкретният стопроцентов „разгром“. Ето например по какво си приличат СТТН и СПИН самият вирус на имунодефицит при човека не прави нищо, освен че свежда до нула имунитета. Което на свой ред привлича куп опортюнистични (неспецифични) заболявания, което напълно се покрива с преживяванията на неудачника. Със своите негативни мисли и разсъждения, той привлича към себе си всичките трийсет и три нещастия и боледува от тях така, сякаш те се прилепват към него сами, без знанието му…
• 1 стадий – нарушение на функциите. Случва се, когато инфекцията започва да действа, а организмът още не се е мобилизирал, не е изработил антитела и не е концентрирал усилията си върху оздравяването.
• 2 стадий – на компенсация, когато организмът вече започва да се бори и справя с инфекцията, т. е. Вече й е „стегнал юздите“.
• 3 стадий или преходен – когато силите на организма, лека-полека започват да се изчерпват и накрая идва
• 4 стадий – на декомпенсация, при който организмът се е предал напълно. Този стадий може да протече по различни начини в зависимост от силата на заболяването. Може да се изрази в хроничност на процеса, когато човек не умира, а става хронично болен с периоди на обостряне на заболяването. Всички симптоми са такива, каквито биха били без навременно лечение. И тук изходът, по правило е неблагоприятен. Също както за неудачника се казва че той „няма да свърши добре“…
За да се започне лечение на болестта, тя трябва да бъде по някакъв начин диагностицирана.
Много по ефективно е обаче откриването на източника или на самия причинител. Това може да стане чрез критичен анализ на най-близкото обкръжение, приятелите, колегите в работата, та дори и случайните познати (спътници във влака или автобуса, запознанства на вечеринки и т.н.), за да бъде изолиран носителят на сходна симптоматика. Или да подложим на анализ своето поведение, мислене и т.н. за да определим момента, в който сме се променили и съвпадението (разбира се като се взима пред вид инкубационния период) със запознанството ни със заразна личност.
Какво лечение е необходимо в тези случаи? Специфично и неспецифично.
• Първото и най-основно е винаги едно – изолация и карантина… В нашия случай това означава прекратяване на всякакви взаимоотношения с неудачници. Не случайно древните са казали „Щастието и нещастието се устремяват там, където имат роднини – от неудачниците бягат всички, а към успелите се стремят със всички сили“.
• Следва паралелно със симптомите лечение – смяна на обстановката, приятелския кръг и т.н.
• Лечение, насочено към причинителя на болестта – избягване и пресичане на всякакви опити за въвличане в негативни разговори и анализи на ситуации. И разбира се, търсене на положителни изживявания и общуване с човек на успеха, както казват англичаните – lucky man.
• И накрая – профилактика. Да държим ума и сетивата си будни, да мислим и да действаме така, че да не закачим инфекцията отново.
АЛИСИЯ ДЖОНСЪН – „ПАЗИ СЕ — НЕУДАЧНИК“ (Джобен помощник за справяне с живота)