Законът за полярността

Законът за полярността


Законът за полярността е отговорен за яв­ленията, които често се превръщат в своята про­тивоположност: например затова как горещата лю­бов в началото на една връзка в края й се пре­връща в студена омраза. Същият закон се проявява отново, ако всички политици – борци за мир, измрат от насилствена смърт. Един пример: онзи, който посвети живота си единствено на целта „богатство” и осъществи тази цел с помощта на закона за резонанса, трябва да си има едно наум, защото ако не спази закона за полярността, ще пожъне бедност – като това е възможно да стане на друга плоскост. Длъжни сме постоянно да се съобразяваме със закона за полярността, защото в противен случай той ще ни напомни за себе си по най-безпощадния начин. Който не е намерил време да влезе в ре­зонанс със свето богатство, може доста да пострада само поради внезапното нахлуване на пари в своя живот, защото нерядко и срещуположният полюс нанася своя удар изневиделица и със същата бър­зина. Сигурно затова тото – и лото-дружествата вече не изплащат най-крупните печалби наведнъж, а чрез дребни месечни постъпления. Изследванията потвърждават, че в противен случай, тото-милио­нерите обикновено само след няколко години стигат до просешка тояга. Същото се е случило и с много музикални таланти, които са се прочули от днес за утре и са се сдобили с голямо богатство. Когато духовното развитие изостава и зацикля по пътя, огромното и неочаквано щастие се превъплъщава в съразмерното нему нещастие. Не са малко хората, които на собствен гръб изпитват закона за поляр­ността, когато голямото материално богатство ги обвърже със съответните душевни страдания и ги отведе до просешката тояга върху духовната плос­кост.

Със своята пробивност, полярността далеч надминава резонанса. Но разбирането на двата за­кона може да се превърне в добра основа за ус­пешния живот – при спазване на съществените правила на играта. Но заедно с това трябва да ми е ясно, че полярността е господстващият принцип, или иначе казано: тя е законът на този свят, защото този свят е свят на противоположностите. Полярно­стта следва по петите Божественото единство. Ето това е прочутото падение от еднообразни рай – към земния свят, което е описано от толкова много религии. В земния свят всичко се среща по двойки – антиподи едни спрямо други. Без издишване няма вдишване, разбрал го е всеки астматик, без отрица­телния, няма положителен полюс при променливия ток, голямото без малкото не е възможно, както и доброто без злото. И още: няма богатство без бедност. Нашият свят съществува благодарение на тази задружност на противоречията. Онзи, който не уважава това знание, ще го усвои насила. С една дума, интелигентността повелява да признаем вза­имната обвързаност на срещуположните полюси и в нашето ежедневие да не допускаме грешки от този характер.

Който обслужва само единия полюс, трябва да има предвид, че другият, под формата на същинска загадка, ще изплува и дори ще избие от така наре­ченото царство на сенките. Така че няма никакъв смисъл да се стремим да бъдем чисто и просто добри хора, защото злата страна на собствената ни душа ще се озове сред сенките. Историите за из­падналите в амок показват, че те почти винаги са предимно невзрачни еснафи, които нямат афинитет към насилието. При тях с нечувана мощ изригва дълго потисканата сянка и причинява нещастията. В литературата Робърт Луис Стивънсън[1] гениално точно разказва историята ми доктор Джекил и ми­стър Хайд и я увековечава като научно четиво за секите.

С една дума, нужна е постоянна бдителност спрямо собствената ни тъмна страна. Нещо повече: всичко, от което се ядосваме в този свят и което ни изкарва извън нерви, е в пряка зависимост със соб­ствените ни сенки и тъкмо затова ни влияе по такъв начин. Ето защо враговете ни са важни за нас, те могат да ни подскажат какво ни предстои да усвоя­ваме. Същото има предвид и християнската рели­гия, когато ни подканя да се научим да обичаме своите врагове.

~ Упражнение 8: Да открием собствената си сянка

Отдайте се на изпитаната медитация и си за­дайте следните въпроси по вече познатия начин:

• Какво ме ядосва особено много от света на политиката?

• Какво ме дразни най-много в моя партньор?

• Какво ме изнервя до полуда в моята про­фесия или работа?

• От кое трябва да си отдъхна най-напред?


РЮДИГЕР  ДАЛКЕ – ПСИХОЛОГИЯ НА  ПАРИТЕ