Целебният потенциал на музиката

Целебният потенциал на музиката


В холотропната терапия използването на хипервенти­лацията за предизвикване на НСС за целите на изцелява­нето се комбинира с емоционално наситената музика.

По­добно на холотропното дишане, музиката и другите форми на звукова технология от хилядолетия са използвани като мощни средства за промяна на съзнанието.

Доб­рата музика, изглежда, е особено ценна в НСС, където из­пълнява няколко функции.

Тя помага за мобилизирането на стари емоции и ги прави налични за изразяване, интен­зифицира и задълбочава процеса и осигурява смислен кон­текст на преживяването. Непрекъснатият поток на музика­та създава носеща вълна, която помага на пациента да се придвижва през трудни преживявания и „задънени улици”, да преодолява психологическите защити, да се предава и да оставя нещата да следват своя ход.

Освен това умелото използване на избрани музикални откъси подпомага появата на специфично съдържание, на­пример агресия, емоционална и физическа болка, сексуал­ни и еротични чувства, родилна борба, екстаз или океанска­та атмосфера на утробата.

В работата в група шумната и динамична музика има допълнителната функция да маски­ра звуците, издавани от участниците на различните етапи на процеса, и да ги вплита в единна художествена форма.

За да се използва музиката като катализатор на дълбо­ко себеизследване и преживелищна работа, е необходимо да се научи нов начин за слушане на музиката и свързване с нея, който е чужд на нашата култура. Н

Динамичният и елементален (elemental) начин на използване на музиката, който откриваме на рокконцертите, се доближава до изпол­зването на музиката в холотропната терапия, но той е екс­тровертиран и му липсва един съществен елемент – под­държаната фокусирана интроспекция.

В холотропната и психеделичната терапия е от същест­вено значение пациентът напълно да се потопи в потока на музиката, да й позволи да резонира в цялото му тяло и да й реагира спонтанно и елементно. Това включва прояви, ко­ито ще са немислими в концертната зала, където дори мълчаливите сълзи или кашлянето ще са източник на нелов­кост. Тук пациентът трябва да даде пълен израз на всичко, което музиката задейства: плач или смях, гримасничене, треперене, различни изкривявания на тялото, чувствени дви­жения на таза и всякакви други емоционални, вокални и моторни прояви.

Особено важно е пациентът да се въздържа от всякак­ва интелектуална дейност по отношение на музиката, коя­то се носи, например опитите да отгатне кой е композито­рът или от коя култура идва, изследването на приликата й с друго произведение, което той познава, преценяването на изпълнението на оркестъра, опитите да се идентифицира гамата или да се критикува техническото качество на запи­са или музикалната уредба в стаята.

На музиката трябва да се позволи да въздейства върху психиката и тялото напъл­но спонтанно и елементарно.

Използвана по този начин, тя става мощно средство за предизвикване и поддържане на необичайни състояния на съзнанието. Музиката, изпол­звана за тази цел, трябва да е с отлично техническо качест­во и да е достатъчно висока, за да ръководи преживяване­то.

Освен това, когато осъзнава специфичното съдържание на преживяването, терапевтът може да го подкрепя чрез подходящия избор на музика.

От време на време записите на естествени звуци могат да са много ефективни. Тук например попадат пес­ните на китовете, гласовете на вълците, шумовете на насе­комите, например цвърченето на скакалците или жуженето на пчелите, чуруликането на врабчетата, ромона на пото­ците и реките, ритмите на разбиващи се вълни в океанския бряг или астрономическите записи, изобразяващи лъчени­ята на пулсарите.


Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф