В холотропната терапия използването на хипервентилацията за предизвикване на НСС за целите на изцеляването се комбинира с емоционално наситената музика.
Подобно на холотропното дишане, музиката и другите форми на звукова технология от хилядолетия са използвани като мощни средства за промяна на съзнанието.
Добрата музика, изглежда, е особено ценна в НСС, където изпълнява няколко функции.
Тя помага за мобилизирането на стари емоции и ги прави налични за изразяване, интензифицира и задълбочава процеса и осигурява смислен контекст на преживяването. Непрекъснатият поток на музиката създава носеща вълна, която помага на пациента да се придвижва през трудни преживявания и „задънени улици”, да преодолява психологическите защити, да се предава и да оставя нещата да следват своя ход.
Освен това умелото използване на избрани музикални откъси подпомага появата на специфично съдържание, например агресия, емоционална и физическа болка, сексуални и еротични чувства, родилна борба, екстаз или океанската атмосфера на утробата.
В работата в група шумната и динамична музика има допълнителната функция да маскира звуците, издавани от участниците на различните етапи на процеса, и да ги вплита в единна художествена форма.
За да се използва музиката като катализатор на дълбоко себеизследване и преживелищна работа, е необходимо да се научи нов начин за слушане на музиката и свързване с нея, който е чужд на нашата култура. Н
Динамичният и елементален (elemental) начин на използване на музиката, който откриваме на рокконцертите, се доближава до използването на музиката в холотропната терапия, но той е екстровертиран и му липсва един съществен елемент – поддържаната фокусирана интроспекция.
В холотропната и психеделичната терапия е от съществено значение пациентът напълно да се потопи в потока на музиката, да й позволи да резонира в цялото му тяло и да й реагира спонтанно и елементно. Това включва прояви, които ще са немислими в концертната зала, където дори мълчаливите сълзи или кашлянето ще са източник на неловкост. Тук пациентът трябва да даде пълен израз на всичко, което музиката задейства: плач или смях, гримасничене, треперене, различни изкривявания на тялото, чувствени движения на таза и всякакви други емоционални, вокални и моторни прояви.
Особено важно е пациентът да се въздържа от всякаква интелектуална дейност по отношение на музиката, която се носи, например опитите да отгатне кой е композиторът или от коя култура идва, изследването на приликата й с друго произведение, което той познава, преценяването на изпълнението на оркестъра, опитите да се идентифицира гамата или да се критикува техническото качество на записа или музикалната уредба в стаята.
На музиката трябва да се позволи да въздейства върху психиката и тялото напълно спонтанно и елементарно.
Използвана по този начин, тя става мощно средство за предизвикване и поддържане на необичайни състояния на съзнанието. Музиката, използвана за тази цел, трябва да е с отлично техническо качество и да е достатъчно висока, за да ръководи преживяването.
Освен това, когато осъзнава специфичното съдържание на преживяването, терапевтът може да го подкрепя чрез подходящия избор на музика.
От време на време записите на естествени звуци могат да са много ефективни. Тук например попадат песните на китовете, гласовете на вълците, шумовете на насекомите, например цвърченето на скакалците или жуженето на пчелите, чуруликането на врабчетата, ромона на потоците и реките, ритмите на разбиващи се вълни в океанския бряг или астрономическите записи, изобразяващи лъченията на пулсарите.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф