Във всеки от нас живеят трима човека, които често не се разбират помежду си. Когато хората се намират на едно и също място, рано или късно започват да общуват помежду си. Ако А. се обръща към Б., то той му изпраща комуникативен стимул.
Б. Му отговаря. Това е комуникативен отговор. Стимулът и отговорът можем да наричаме транзакция, която се явява единица за общуване. По такъв начин, последното може да се разглежда като серия от транзакции. Отговорът на Б. се превръща в стимул за А.
Когато двама души общуват, те встъпват помежду си в системни отношения.
Ако общуването започва А., а Б. му отговаря, по-нататъшните действия на А. зависят от отговора на Б.
Целта на транзактния анализ се състои в това, да се изясни кое Аз-състояние на А. е изпратило комуникативен стимул на Б. и кое Аз-състояние на Б. е отговорило.
Най-често и стимулът, и отговорът произлизат от Възрастния. Това са честни, прости транзакции, които обикновено имат място при продуктивната работа. Зидарят прави зидарията, а помощникът, преценявайки правилно скоростта на неговата работа, навреме поднася тухлите и хоросана. Професорът чете лекции, а студентите внимателно записват.
Колко е часът?
Осем без 15.
По линията В-В ние обменяме информация. Такава транзакция може да се нарече паралелна
Вторият тип паралелни транзакции – Д-Р и Р-Д – протичат в ситуация на опека, потискане, грижи (Р-Д) или безпомощност, капризи, възхищение Д-Р.
Това са транзакции на психологично неравноправие. И в дадения случаи дотогава, докато съвпадат векторите, конфликт няма да има. Понякога такива отношения могат да продължат достатъчно дълго.
Бащата опекунства сина, началникът властва над подчинените. Децата са принудени до определена възраст да търпят натиска на родителите, подчинените трупат в себе си издевателствата на началника, но непременно ще настъпи момент, когато на някого ще омръзне да опекунства, а на някого ще омръзне да бъде опекунстван, някой няма да издържи тиранията.
Може предварително да се прецени кога тези отношения ще завършат с разрив. Хайде тогава да помислим – кога? Не е трудно да се досетим, че тези отношения издържат, когато са свързани чрез линията В-В. Ясно е, че те ще завършат тогава, когато отношенията В-В се изчерпят, т.е. разривът ще настъпи, когато децата престанат да зависят материално от родителите, а подчинените придобият висока квалификация и материални блага. Ето защо много работници напускат, веднага щом защитят дисертация, преместят се в нов дом и т.н.
Ако отношенията и след това се съхранят, то непременно се развива конфликт, започва борба. Като на неуравновесени везни този, който е бил долу се стреми да се издигне нагоре и да спусне надолу този, който е бил горе. В крайната си проява отношенията Р-Д са робско-тиранични отношения. Да разгледаме няколко примера по-подробно.
За какво си мисли робът? Разбира се, не за свобода! Той мисли и мечтае за това, да стане тиранин! Робството и тиранията – това не са толкова външни отношения, колкото състояние на душата. Във всеки роб живее тиранин, а в тиранина – роб. Може да бъдеш формално роб, но в сърцето си да останеш свободен. Когато взели в плен философа Диоген и го изкарали за продан, потенциален купувач го попитал:
– Какво можеш да правиш?
Диоген отговорил:
– Да властвам над хората!
После се обърнал към глашатая и го помолил:
– Обяви, не иска ли някой да си купи хазаин?
Проанализирайте вашите отношения в семейството и на работа. Ако вие се намирате в положението на роб, техниката на амортизация ще ви позволи да се почувствате свободен човек и да излезете от робската зависимост на своя угнетител, даже да ви е началник. Ако вие самият се намирате в позицията на тиранин, установяването на равноправни отношения изисква специални методи.
По-долу ще опишем някои признаци, по които можете бързо да диагностицирате състоянието на вашия партньор.
Родител:
Посочващ с пръст, фигурата напомня буквата Ф. На лицето – снизходителност или презрение, нерядко – крива усмивка. Тежък поглед надолу. Седи облегнат назад. На него всичко му е ясно, той знае някаква тайна, която за другите е недостъпна. Обича баналните истини и изрази: „Аз това няма да го търпя”, „Да бъде направено веднага”, „Нима е трудно да се разбере!”, „И на коня е ясно!”, Тук вие абсолютно не сте прав”, „Аз в основата на това не съм съгласен”, Кой идиот е измислил това?”, „Вие не ме разбирате”, „Но кой прави така!”, „Колко трябва да ви се говори?”, „Вие сте длъжен…”, „Как не ви е срам!”, „Не бива…”, „В никакъв случай!” и т.н.
Възрастен:
Поглед, насочен към обекта, тялото сякаш издадено напред, очите леко отворени или присвити. На лицето – израз на внимание, през което прозира любопитството на Детето. Употребява изрази като: „Извинете, не Ви разбрах, обяснете моля ви още един път”, „Аз, навярно, не добре обясних, затова ми отказаха”, „Хайде да помислим”, „А какво, ако постъпим така”, „Как планирате да изпълните тази работа?” и т.н.
Дете:
И позата, и изразът на лицето съответстват на вътрешното състояние – радост, мъка, тревога и т.н. Често възкликва: „Превъзходно!”, „Забележително!”, „Искам!”, „Не искам!”, „Омръзна ми!”, „Дотегна ми!”, “Да се продънеш дано!”, „Огън да те гори!”, „Не, вие просто сте възхитителни!”, „Обичам Ви!”, „За нищо на света няма да се съглася!”, „За какво ми е това!”, „Кога най-после ще свърши!”.
Литвак, М. Е. – Психологическо айкидо