Какво виждаме, когато не знаем какво гледаме

Какво виждаме, когато не знаем какво гледаме


Това, което възприемаме със сетивата си, когато нещата започ­нат да се разпадат, вече не е състоянието на обитаем ред, a tohu va bohu – безформената пустота, и tehom – бездната (казано на библей­ски език).

Това е хаосът, който се крие под крехката повърхност на нашата сигурност. Именно от този хаос, чрез Словото, Бог извлича реда в началото на времето, твърдят най-старите мнения, изразени от човечеството (и отново според тях всички ние, мъже и жени, сме създадени по образ и подобие на същото това Слово). От този хаос произлиза и всяка стабилност, която сме имали щастието да изпи­таме в самото начало, за един много кратък период от време, когато сме се учили да възприемаме света.

Хаосът е това, което виждаме (но невинаги с очите си), когато нещата започнат да се разпадат. Какво означава всичко това?

Когато всичко около нас се разпада, възприятията ни изчезват и ние пристъпваме към действие.

Никога не подценявайте разрушителната сила на греховете, кои­то се дължат на бездействие.

Всяко нещо, което е изяснено и изразено, става видимо.

Ето каква е ужасната истина: когато причините за разпадането на един брак биват съзнателно пренебрегвани и в резултат на това остават неразбрани, те се задълбочават и усложняват. И измъчват жената, предадена от мъжа си (но и от самата себе си), до края на живота ѝ. Същото се отнася и за мъжа. Какво е направила тя – той, те, ние, – за да се стигне дотам? Нищо. А това „нищо“ означава: преструвай се, че не забелязваш, не реагирай, не обръщай внимание, не обсъждай, не анализирай, не полагай усилия в името на мира, не поемай отговорност. Не се опитвай да се противопоставяш на хаоса, за да го превърнеш в ред. Просто невинно чакай. И хаосът неминуе­мо ще се надигне и ще те погълне. Само че в това няма нищо наивно или невинно.

Защо избягвате изясняването на отношенията, щом това не­изменно и неизбежно отравя бъдещето?

Защото зад всички разногла­сия и грешки дебне чудовището, което наистина съществува.

Може би конфликтът, който водите (или не водите) с партньора си, бележи началото на края на вашите отношения. Вероятно отношенията ви приключват, защото някой от вас е лош човек.

Това може да е една от причините. Не мислите ли? Следователно, вземайки участие в кон­фликта, необходим за решаването на всеки реален проблем, вие тряб­ва да сте готови да се изправите едновременно пред две различни проявления на нещастието и провала. Това са хаосът (потенциалната уязвимост на отношенията, на всеки вид отношения и на живота въ­обще) и адът (фактът, че и вие, и партньорът ви може да се окажете достатъчно лоши хора и да съсипете всичко с бездействието и зло­бата си). Да, имате най-различни причини да избягвате необходимия конфликт, но това не води до нищо добро.

Защо продължавате да бъдете неопределени, ако по този начин животът е безрадостен и е в застой? Защото, ако не знаете кой сте, можете да се криете зад съмненията си. Възможно е да се окаже, че не сте толкова лош, безотговорен и незначителен човек. Кой знае? Не и вие, разбира се. Особено ако отказвате да се замисляте за това и имате всички основания да не го правите. Но това, че не мислите за проблема, не значи, че той ще изчезне. По този начин вие просто заменяте конкретния, точен и сравнително кратък списък на своите истински грешки и недостатъци с много по-дългия списък на своите неизяснени, предполагаеми пороци и несъвършенства.


Джордан Б. Питърсън – 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА Противоотрова срещу хаоса