Под „Аз“ следва да се разбира онзи комплексен фактор, към койт осе отнася цялото съдържание на съзнанието.
В известен смисъл той е центърът на полето на съзнанието, а доколкото това поле включва емпиричната личност, Азът е субект на всички личностни актове на съзнанието.
С тази дефиниция се описва и очертава обхватът на субекта.
Теоретично погледнато, съзнанието не може да има граници, защото е способно да се разширява до неограничени размери.
Емпирически обаче то винаги се сблъсква със своята ограниченост, когато се изправи срещу непознатото. Последното е съставено от всичко онова, което не знаем, т. е. което не е свързано с Аза като център на полето на съзнанието.
Непознатото се делина две групи обекти: сетивно познаваемите, външните, и непосредствено познаваемите, вътрешните.
Първата група представлява непознатото във външния свят, а втората – непознатото във вътрешния свят. Последната наричаме несъзнавано.
Сам по себе си Азът, като съдържание на съзнанието, не е прост, елементарен, а комплексен фактор, който не може да бъде описан изчерпателно. Опитът показва, че той почива върху две привидно различни основи – соматична и психична.
Соматичната основа се разкрива чрез съвкупността от усещания, които сами са вече от психично естество и са свързани с Аза, т. е. са осъзнати. Те се основават на дразнения, преминаващи само отчасти прага на съзнанието. Повечето от тях протичат неосъзнавано.
При определени обстоятелства те (дразнителите) могат да станат надпрагови, т. е. да се превърнат в усещания.
Соматичната основа на Аза се състои, както посочихме, от съзнавани и несъзнавани фактори. Същото важи за психичната основа – от една страна, Азът се основава върху общото поле на съзнанието, а, от друга – върху съвкупността от несъзнавани съдържания.
Въпреки необозримата широта на основите си, Азът нее нещо повече или по-малко от съзнанието.
Цялостно описание на личността е и теоретически невъзможно, защото нейната несъзнавана част не може да бъде Обхваната.
Личността като цялостен феномен очевидно не съвпада с Аза, т. е. с осъзнатата личност, а представлява величина, която трябва да се разграничава от Аза.
По дефиниция Азът се отнася като част към цялото. В границите на полето на съзнанието той има, както се казва, свобода на волята.
Както външните обстоятелства ни се случват и ни ограничават, така и цялостната личност се явява за Аза обективна даденост, която нашата свободна воля не може току-тъй да променя. Известно е дори, че Азът не само не може да промени нещо в цялостната личност, но понякога бива асимилиран и в значителна степен изменен от развиващи се, несъзнавани части на личността.
Той е част от личността, но не я изчерпва.
Просто е невъзможно да се прецени колко голяма или малка е тази част или, с други думи, доколко свободна или зависима е тя от условията на извънсъзнателната психика. Можем само да кажем, че свободата му е ограничена, а зависимостта му в често решителен смисъл – доказана.
Според моя опит е добре да не се подценява зависимостта му от несъзнаваното.
Карл Гюстав Юнг – ЕОН. Изследвания върху символиката на цялостната личност