Превитият и извитият гръб са двете страни на една и съща монета.
Превитият гръб издава едно превито и дори пречупено дете, или – само че по-късно – съответния възрастен човек. Но именно тази натрапваща се на погледа честност на симптома най-често е трън в очите на възпитателите. Те не желаят да изгубят своето влияние и затова не се уморяват да повтарят съответните напомняния като „Изправи се!”, „Изпъчи гърдите!”, „Прибери корема!”.
С течение на времето откровеният симптом на превития гръб може чрез тренировки да се компенсира в извит гръб или „изпъчен гвардеец”.
Превитият гръб показва, че някой се прегърбва, че не може да се изправи и е лишен от твърдост.
Можеш да пречупиш нечий гръбнак и без да го докоснеш физически.
Волята на коня се пречупва, когато покориш и направиш гъвкав гръбначния му стълб. Пречупването на човека става по същия начин – превиваш гръбнака му, пречиш му да следва правилно своите лични интереси и възгледи, отнемаш му възможността да върви изправен в живота.
Превитият по този начин действително е изкривен и наистина е нечестно, ако не се застъпи за живота си. Във връзка с това си припомняме образа на колоездача, който се прегърбва, за да си пробие път напред. Този образ е карикатура на цялостното жизнено поведение: отгоре прегърбен, отдолу тича.
Става дума за неустойчиви хора, които не могат да се изправят и да вървят изправени в живота. В своята душевна прегърбеност те въплъщават връщане към онези времена, когато „хората” още не са ходели изправени.
Най-близкият сроден противоположен полюс е извитият гръб.
Думата е откровена и издава нестабилността на тази стойка.
Ако превитият гръб е сигнатурата на прегърбения и унизен пациент с увредени междупрешленни дискове, извитият гръб издава олюляващия се с усилия по своя жизнен път еснаф. Тазът му е изместен напред – за да уравновеси това предно натоварване и да спази що-годе прилична стойка, той трябва максимално да
отдръпне назад гръдния си кош.
Резултатът е формата на един въпросителен знак, който определя и живота му.
Докато гърбавите се превиват пред всичко, за да не блъснат или обидят някого, извитите гърбове искат както да угодят на всички, така и да направят добро и респектиращо впечатление. Те довеждат своята пружинираща стойка до екстремност и продължават да пружинират в живота.
Пречупените деца, които се оставят да бъдат приучени на подобна стойка, са тъжният пример; войниците много често са смешният. Колкото по-сурово е обучението, толкова „по-добри“ са войниците. Съществената цел на подготовката е насочена към пречупване на волята на служещите – а заедно с това и на тяхната упоритост. „Наля-во!”, „Надяс-но!”, „Стой!”, „Ходо-ом марш!” и т. н. Изисква се безропотна работа и безусловно послушание, които се тренират до припадък.
Само уверените в себе си хора имат изправена и гъвкава походка.
Такава вътрешна правдивост и сила излъчват „добрите” филмови герои, готови да се борят за защита на правата си. В този смисъл войниците могат да се причислят към тях.
Въпроси за превития гръб:
- Прегърбен ли съм в живота? От какви удари се страхувам, кого настъпвам? От какво ме
е страх? За кого или за какво се присвивам? - Какво очаквам от това? Къде искам да стигна по този начин?
За извития гръб: - Какво е изкривено и кухо в живота ми?
- Кому и какво искам да докажа?
- От какви удари се страхувам, какво искам да избегна?
За бастуна: - Какво ми носи безропотното изпълнение и послушанието?
- Какво става в мен, когато приема някаква външна стойка?
- Какво основание имам за подобно гордо поведение?
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке