Нашият интелект сътвори нов свят, който доминира над природата и е изпълнен с чудовищни машини. Те са несъмнено полезни до такава степен, че не виждаме никаква възможност да се разделим с тях или да не им се подчиняваме.
Човекът е обречен да следва авантюристичните подбуди на своя научен и откривателски дух и да се възхищава на себе си за чудесните си постижения.
Предвид лавинообразното нарастване броя на населението в света човекът започна вече да търси начини и средства за удържане на надигащия се потоп. Но природата може да изпревари всички наши опити, като обърне срещу човека собствения му изобретателен ум.
Въпреки нашето горделиво властване над природата ние все още сме нейни жертви, защото дори не сме се научили да контролираме собствената си природа. Бавно, но както изглежда неизбежно, ние си търсим белята.
Вече няма богове, които можем да помолим за помощ. Големите световни религии страдат от нарастваща анемия, защото помагащите нуминозни същества са избягали от горите, реките и планините, от животните, а богочовеците са изчезнали в дълбините на несъзнаваното. Ние се заблуждаваме, че там те водят позорно съществуване сред реликвите на нашето минало.
Сегашният ни живот е доминиран от богинята Разум, което е нашата най-голяма и най-трагична илюзия. С помощта на разума, както убеждаваме самите себе си, сме „покорили природата“.
Но това е само лозунг, защото така наречената победа над природата ни надвива с естествения факт на свръхнаселението и увеличава грижите ни поради нашата психологическа неспособност да вземем необходимите политически мерки. Остава съвършено естествено хората да се карат и да се борят за надмощие един над друг. Как тогава сме „покорили природата“?
И доколкото всяка промяна трябва да започне отнякъде, това според нас е отделният индивид, който ще я преживее и осъществи.
Промяната наистина трябва да започне от един индивид – може да е всеки от нас.
Никой не може да си позволи да се оглежда наоколо и да чака някой друг да направи това, което трябва да свърши той самият. Но тъй като, изглежда, никой не знае какво да прави, може би си струва всеки от нас да се попита дали случайно неговото или нейното несъзнавано не знае нещо, което може да помогне. Защото съзнанието изглежда неспособно да направи нещо полезно в този смисъл.
Човекът днес е мъчително наясно с факта, че нито неговите велики религии, нито различните философии ще му предоставят онези мощни оживяващи идеи, които ще му дадат сигурността, от която се нуждае пред лицето на сегашното състояние на света.
Общото подценяване на човешката душа е толкова голямо, че нито великите религии, нито философиите, нито научният рационализъм желаят да я погледнат още веднъж.
Аз прекарах повече от половин век в изучаване на природните символи и стигнах до заключението, че сънищата и техните символи не са глупави и без смисъл. Точно обратното, сънищата дават изключително интересна информация за онези, които си направят труда да разберат техните символи.
В един период на човешката история, когато цялата налична енергия се изразходва за изследване на природата, малко внимание се обръща на същината на човека, а именно на неговата психика, въпреки че са направени много изследвания на нейните съзнавани функции. Но истински сложната и непозната част на психиката, откъдето произлизат символите, на практика е все още неизследвана.
Изглежда почти невероятно, че въпреки че получаваме сигнали от нея всяка нощ, разгадаването на тези съобщения е досадно за всички, с изключение на много малко хора, които се занимават с това.
За най-великия инструмент на човека, неговата психика, се мисли малко и тя често бива директно пренебрегвана и презирана. „Това е нещо само психологическо“ често означава „това е нищо“.
Откъде точно идва това огромно предубеждение?
Очевидно сме били толкова заети с въпроса какво мислим ние, че напълно сме забравили да попитаме какво несъзнаваната психика мисли за нас.
Нашето актуално познание за несъзнаваното показва, че то е природно явление и че като самата Природа е най-малкото неутрално.
То съдържа всички аспекти на човешката природа – светло и тъмно, красиво и грозно, добро и зло, умно и глупаво. Изучаването на индивидуалния, както и на колективния символизъм е грамадна задача, която все още не е решена. Но поне началото е сложено.
Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи