Всички като че ли сме обсебени от мисълта за бъдещето. Това е разбираемо, защото осъзнаваме, че западният модел на действието е целево ориентиран и че според него никога нищо не е достатъчно.
Независимо какво се случва днес, трябва да се концентрираме върху утрешния ден.
Но както не можем да живеем в миналото, така не бихме могли да живеем и в бъдещето. В този смисъл подобна ориентация ни откъсва от настоящето, от това, което сме в състояние да контролираме и с което можем да се справяме. Точно както над миналото тегне вина, бъдещето пък извиква тревога.
Толкова силно сме устремени напред, че щом се почувстваме несигурни по отношение на идното, изпадаме в паника. Ако то е под въпрос поради болест или друго обстоятелство, се чувстваме измамени и засегнати. Изглежда, по-лесно се възприемаме като какви ще бъдем, отколкото като какви сме.
Не е реалистично да не мислим за бъдещето.
Определението на зрелостта включва и загриженост за себе си както днес, така и в бъдеще. Наистина трябва да има известно планиране на потребностите. Можем да живеем с оглед на бъдещето, като се надяваме, че то ще дойде и че това, което сме планирали, ще ни е от полза. Но първото, което следва да осъзнаем, е, че представата ни за бъдещето е все пак само представа, а не гаранция.
Нищо не е сигурно. Нереалистично е да смятате, че бихте могли да предопределите какво ще ви се случи.
Парадоксът тук е, че колкото по-голямо значение придаваме на това, което имаме в настоящето, и колкото повече се стремим да извлечем най-доброто от себе си днес, толкова по-успешно и сякаш без усилия бъдещето ни се подрежда.
Щом разберем, че не можем да го контролираме и се откажем от илюзията да го правим, съдбата сякаш започва да работи за нас. А ако не стане така и ни се случи някакво нещастие, по-вероятно е да сме в състояние да го приемем и да се справим с него. След като сме оцелели, бъдещето не е така мрачно и страшно, както страхът от него.
Отпуснете се. Човек не си задава въпроси за онова, което предстои, когато се радва на настоящето и се чувства сигурен. В този момент безпокойството е излишно. Не бива да изпадаме в паника, щом сме в състояние да направим нещо. Днес можем да въздъхнем облекчено, да обсъдим предоставените ни възможности, да признаем чувствата си, да приемем себе си, да избираме, да опитваме да бъдем герои. В бъдещето не можем да направим нито едно от тези неща. Най-доброто, което можем да направим в бъдещето, е да изгубим днешните си мечти да сме герои. Помнете, времето е невъзвратимо. Изживейте настоящето пълноценно, опитайте се да останете тук и сега и не ще има място за тревога, нито пък ще съжалявате.
Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън