Хаосът и редът са двата основни елемента на преживяното – две от базовите съставки на самото Битие. Но те не са предмети или обекти и не се преживяват като такива. Предметите и обектите са част от обективния свят. Те са неодушевени, безжизнени. Тоест мъртви. А това не се отнася за хаоса и за реда. Те се възприемат, преживяват и разбират (доколкото човекът изобщо ги разбира) като персонификации – и това е валидно за начина им на възприемане, преживяване и разбиране не само в древността, но и в съвременния свят. Просто съвременният човек не обръща такова внимание.
Нашият мозък е силно социален. Другите живи същества (и най-вече другите хора) са били ключов фактор в ежедневието ни, докато ние сме се препитавали, чифтосвали и еволюирали. Тези същества буквално са били нашият естествен хабитат, нашата среда. От дарвинова гледна точка това е природата, или самата реалност, тоест естествената среда – тази, която прави подбор. Това е и най-фундаменталната дефиниция за околната среда. Тя е не просто неодушевена материя
. Реалността е всичко онова, с което трябва да се справим, докато се борим за оцеляването и възпроизвеждането си.
Това „всичко“ до голяма степен включва и околните, взаимодействието помежду ни и мнението им за нас.
Редът, или познатото, символично се асоциира с мъжкото начало (представено от споменатия вече елемент Ян в даоисткия символ Ин-Ян). Това може да се обясни с факта, че основната йерархична структура на човешкото общество е мъжка, както е и при повечето животни, включително при шимпанзетата, които са най-близки до нас генетично, а в някои случаи, и поведенчески. Както и с факта, че и днес, и през цялата история на човека мъжете са били строители на градовете ни, инженери, каменоделци, зидари, дървосекачи и оператори на тежки машини.
Редът е Бог Отец, вечният Съдник, деловодител и разпоредител на наказания и награди.
Редът – това е мирновременната армия от полицаи и военни.
Това е политическият свят, корпоративната среда и „системата“.
Това са „хората“ от израза „както казват хората“.
А също и кредитните карти, класните стаи, опашката от чакащи в супермаркета, изслушването на събеседника, светофарите и обичайният маршрут, по който пътуваме всеки ден.
Но ако бъде доведен до крайност, ако се изкриви, редът може да прояви своята грозна и разрушителна страна. Пример за това са принудителните изселвания, концентрационните лагери и смразяващият кръвта „железен“ синхрон на военната маршова стъпка.
Хаосът, или неизвестното, символично се свързва с женското начало.
Донякъде това се обяснява с факта, че всяко нещо, за което някога сме придобили познание, е родено от неизвестното, както всяко живо същество е родено от майка. Хаосът е mate, начало, извор, майка; materia – субстанцията, от която е изградено всичко. Материя също е това, което има значение, това, което се е случило“ – самото съдържание на мислите и общуването.
В положителен план хаосът е възможност, източник на идеи, мистичната реалност на зачеването и раждането.
Като отрицателна сила това е непрогледният мрак на пещерата и крайпътната злополука.
А също и мечката гризли, изключително грижовна към малките си, но способна да ви разкъса, защото в нейните очи вие сте потенциален хищник и заплаха за мечетата ѝ.
Хаосът, вечното женско начало, е и безмилостната сила на сексуалния подбор.
Съдбата на човека е вечно да обитава реда, обкръжен от хаоса.
И вечно да населява територията на познатото, заобиколена от тази на непознатото. Когато поддържаме равновесие и взаимодействаме правилно и с двете, преживяванията ни са изпълнени със смисъл. Ние сме се приспособили, в най-дълбок дарвинов смисъл, не към веществения свят на предметите, а към метареалностите на реда и хаоса, на Ян и Ин.