В природата ни е заложено да действаме, а не да бъдем наставлявани. Освен, че сме в състояние да избираме отговора си в дадени ситуации, ние можем и да създаваме обстоятелствата.
Да поемете инициативата, не означава да бъдете агресивни и нахални, а да поемете отговорност за реализирането на нещата.
През годините често съм съветвал хора, които искат да си намерят по-добра работа, да проявят повече инициативност – да направят тестове за определяне на собствените си способности и интереси, да изучат специфичните проблеми на бизнеса и организациите, в които искат да се реализират, и след това да представят ефективна разработка, с която да покажат как със своите възможности биха могли да помогнат за решаване на проблемите. Това се нарича „продаване на решения“ и е ключова парадигма за успех в бизнеса.
Хората обикновено се съгласяват, защото виждат, че този подход увеличава възможностите им за намиране на работа или за повишение. Но много от тях се провалят още при първите необходими стъпки и не взимат инициативата:
„Не знам откъде да взема такива тестове.“
„Как и къде да изучавам организационните проблеми? Никой не иска да ми помогне.“
„Не знам как се пише разработка.“
Много от хората чакат нещо да се случи или някой да им помогне. Но тези, които получават хубавата работа, са проактивните, които имат решения на проблемите, които са взели инициативата в свои ръце, правейки това, което е необходимо да се направи и което е в унисон с правилните принципи.
Когато някой в нашето семейство, дори и от най-малките деца, заеме безотговорна позиция и чака някой друг да направи нещо за него, ние му казваме: „Използвай своите В и И!“ (възможности и инициативи). И много често, преди ние да успеем да го кажем, той отговаря на собствените си оплаквания: „Да, зная – да използвам В и И.“
Да изисквате от хората отговорност, не е унижаващо, то е утвърждаващо.
Проактивността е част от човешката природа и въпреки че хората може да не я използват, тя съществува.
Уважавайки проактивната природа на другите, ние им даваме едно ясно, неизкривено отражение в социалното огледало.
Разбира се, трябва да се отчита нивото на зрелост на всеки индивид. Не можем да очакваме истинско творческо сътрудничество от хора, затънали в дълбока емоционална зависимост. Но това, което можем да направим, е да потвърдим заложеното в тяхната природа и да създадем атмосфера, в която хората ще могат да използват възможностите си и ще могат да решават проблемите си с нарастваща самостоятелност.
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови