Хората проявяват интерес, когато видят как се случват хубави неща в живота на отделни индивиди, семейства, организации, които са базирани на твърди, издържани принципи. Те се възхищават на личната им сила, семейното единство или груповия дух и зрелост на адаптивната синергия.
И когато задават въпроса: „Как го постигнахте, научете ме на техниките за това?“, те разкриват основната си парадигма и всъщност казват:
„Покажете ми някакъв бърз начин, по който и аз да разреша своя проблем“.
Те намират хора, които наистина ги научават на нещо, и за кратко време новата техника и умения дори дават резултат. Може и да премахнат някои проблеми с помощта на социален аспирин и лепенки, но основните причини не са премахнати и много скоро се появяват нови симптоми.
Колкото повече хората желаят да се излекуват по-бързо, като се съсредоточават върху острите текущи проблеми и болките, а не върху причините, толкова повече хроничното им положение се влошава.
Начинът, по който виждаме проблема, е проблемът.
„Имам толкова много неща за вършене и все нямам достатъчно време. Чувствам се потисната по цял ден, всеки ден, седем дни в седмицата. Посещавах курсове за организация и управление на времето и опитах половин дузина системи за лично планиране. Но те твърде малко ми помогнаха, защото все още не чувствам, че живея щастливия, продуктивен, спокоен живот, които бих искала да водя.“
Дали правенето на повече неща за по-кратко време ще предизвика промяна, или само ще увеличи темпото на моите реакции спрямо хората и обстоятелствата, които всъщност контролират живота ми? Възможно ли е да съществува нещо, което аз трябва да видя по-добре и по-внимателно – някоя моя парадигма, която влияе върху „вписването“ ми във времето и върху погледа към моя живот и моята природа?
Хората искат същност, искат процес. Те желаят нещо повече от аспирин и лепенки. Надяват се да разрешат хроничните си проблеми и затова насочват интересите си върху принципи, водещи до дълготрайни резултати.
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови