Хората често бъркат тези две понятия.
Всъщност интуицията и инстинктът са съвсем различни неща, макар и помежду им безспорно да има връзка.
Животните действат според инстинктите си – това са генетично програмирани механизми, които по естествен път ги насочват как да оцеляват и да продължават рода.
Хората, подобно на животните, също притежават инстинкти за самосъхранение и запазване на вида. Освен това обаче, те разполагат и с интуиция – способност, която им дава много по-широк спектър от информация, свързана не само с оцеляването, но и с израстването, развитието, себеизразяването – тоест, осъществяването на висшата им цел.
Инстинктивното поведение обикновено е еднакво за всички представители на даден вид, докато човешката интуиция е фино настроен механизъм към индивидуалните нужди на всяка една личност в определен момент.
С напредъка на цивилизацията хората започнали да потискат и да изключват някои от инстинктите си – В това число агресивните и сексуалните инстинкти. То, разбира се, до известна степен е било необходимо за изграждането на уредено, свързано с определени закони общество.
Но когато инстинктите ни бъдат прекомерно потиснати, ние се лишаваме от голяма част от жизнената си енергия и от естествения си капацитет да се грижим за себе си.
Като се опитваме да преодолеем инстинктите ги, ние често губим и връзка с интуицията си.
Ето защо е необходимо да се намери правилния баланс на интелект, инстинкт и интуиция.
Гауейн, Шакти – „Развиване на интуицията“