Как да различаваме гласа на интуицията си от всички други мисли и чувства, бушуващи в нас?
И отговорът е много важен. Преди наричах интуицията „вътрешен глас“, но впоследствие си дадох сметка, че в нас говорят множество гласове.
Те често изпадат в противоречие един с друг и понякога е доста трудно да познаем кой от тях принадлежи на интуицията ни и кой – не. С повече практика обаче можем да се научим да отличаваме енергията наинтуитивния си вътрешен наставник от другите си усещания.
Всеки от нас притежава множество подличности („Азове“), съсобствена енергия и глас.
Посредством процеса на „Диалога на гласовете“ ние можем да се научим да разговаряме със своите вътрешни Азове и да открием кои са те, защо ги има, как се чувстват, какво могат да ни предложат. Така по-добре ще осъзнаем какво се случва вътре в нас.
Гласът на интуицията ни е един от тези вътрешни гласове, а целта ни сега е да се научим да се свързваме с него по-често и съзнателно. Не е задължително да използвате «Диалога на гласовете“, но той може да ви помогне да научите повече засвоите подличности.
Всеки човек се ражда като микрокосмос във вселената, с безкрайно много различни архетипни качества (енергии) вътре в себе си. Една от най-важните задачи в живота ни е да развием и изразим възможно най-много от тях, за да преживеем пълния потенциал на своето битие.
В определен смисъл, може да се каже, че в нас съжителстват множество личности, всяка със своите цели изадачи. Всеки от нас развива един определен свой Аз – това е Личността, с която той се идентифицира и която представя пред света. Наричаме го първичен Аз.
Има други Азове, от които се боим или срамуваме; тях се опитваме да крием. Тези отхвърлени Азове съставляват онова, което Карл Юнг нарича „сянка“ на личността.
Ако смятате себе си за силен, самодостатъчен и усърден човек, например, вероятно част от първичните ви Азове са гласът на силата, независимостта и амбицията.
Отхвърлените ви азове са може би точно обратните на тези на уязвимото дете, или на човек, който обича да лежи на плажа, да си почива и просто да бъде. Първичните ни Азове управляват живота ни и определят голямата част от нашите решения. Тяхната цел е да се чувстваме сигурни, приети в обществото и преуспели.
Обикновено полагат сериозни усилия да държат отхвърлените Азове в сянка и под контрол, тъй като се боят, че тяхната енергия може да ни навреди или да съсипе живота ни. Най-често ние не осъзнаваме това, тъй като процесите протичат общовзето на подсъзнателно ниво.
Всъщност всички наши енергии – първични или отхвърлени, са важна част от съществото ни. Всяка една от тях е необходима, за да преживеем своята цялост и удовлетворение.
Така например, ако твърде много се идентифицирате с деятелност и амбиция, за да постигнете равновесие трябва да развиете и обратната си страна – да се научите да почивате и релаксирате.
Ако прекалено се раздавате, може би е добре да свикнете и да получавате.
Как да осъзнаем множеството си Азове и да установим баланса помежду им?
Първата и най-важна стъпка е да разпознаем и осъзнаем първичните си Азове.
С какви качества и енергии се идентифицирате?
Можете ли да прозрете кои ваши Азове взимат решенията и управляват живота ви?
Ако например сте особено чувствителни към нуждите на другите хора и се стремите винаги да услужвате, един от първичните ви Азове може би е този на „Грижовника“ В такъв случай може би често автоматично и несъзнателно поемате патронажа над разни хора. Грижовникът във вас просто се намесва и прави всичко, без да се усетите. Когато осъзнаете това, ще имате по-голям избор как да постъпвате в определени ситуации.
Дълбоко в себе си ние ценим и уважаваме първичните си Азове заради това, което те правят за нас, но заедно с това е необходимо леко да се разграничим от тотална идентификация с тях. Щом си дадем сметка, че те са просто енергии вътре в нас, а не „това, което сме“, започваме да изграждаме своето осъзнато его.
Осъзнатото его е способността да разпознаваме и съвместяваме всички свои Азове, за да можем съзнателно да избирам кой от тях да проявим в конкретен момент.
Когато осъзнаем поне до известна степен своите първични Азове, идва ред на отхвърлените.
Първичните Азове обикновено си остават силните ни страни, и започваме да се чувстваме no-балансирани и хармонични, тъй като интегрираме в тях и енергията на доскоро отречените си аспекти. Способността да не се идентифицираме плътно с първичните Азове, развиването на осъзнато его и признаването на отхвърлените Азове е постепенен процес, който протича през целия живот на човека. Всяка стъпка от него обаче води до значими последствия.
Една от енергиите (Азовете) в нас е интуитивната ни мъдрост. Ако от ранна възраст сте били насърчавани да й се доверявате или сте подражавали на интуитивен родител, или по някаква друга причина сте човек с развито дясно полукълбо на мозъка, интуицията може да бъде и ваш първичен Аз. Тъй като културата ни обаче е склонна да отрича и потиска интуитивното, при повечето хора тя е сравнително недоразвита или отхвърлена, докато рационалният ни Аз често епървичен. Когато поведението ни е доминирано от разума, а интуицията е изтласкана на заден план, може да се наложи да прекъснем прекомерната идентификация с рационалния си Аз, за да се докоснем до вътрешната си мъдрост. Това ще стане, като погледнем на рационалното просто като на аспект от своята личност и започнем да обръщаме внимание на начина, по който този аспект се проявява в живота ни. Тогава вече няма да се идентифицираме с него и можем да започнем съзнателно да избираме кога и как да го използваме. Така ще се освободи пространство за интуитивната ни страна.
Ако интуицията е един от първичните ни Азове, много е възможно да изпитваме затруднения с логическото мислене или практическото решаване на проблемите от ежедневието. В този случай може да се наложи да развием своята рационална страна и да интегрираме интуицията си във физическия свят. В процеса на усвояване на разликата между интуицията и другите енергии, ще ни бъде от полза да опознаем и някои от другите си Азове.
По-долу са изброени най-често срещаните от тях. Може би ще разпознаеш в едни вашите първични,а в други – вашите отхвърлени Азове.
Разсъдъкът
Интуицията
Отговорният
Свободният дух
Грижовникът
Перфекционистът
Уязвимото дете
Играещото дете
Амбициозният
Спокойният
Законодателят
Бунтарят
Приемащият себе си
Критикът
Прямият
Угодникът
Колкото по-добре се научавате да разпознавате тези аспекти в себе си, толкова по-лесно ще ги отличавате от интуицията си.
Така например, ако някаква част от вас усеща, че трябва да предприемете дадено действие, то вероятно е перфекционистът във вас, а не интуицията ви.
Ако вътрешно критикувате себе си или другите – това е критичният ви Аз – интуицията никога не дьржи властен или осъдителен тон. Тя не ни налага правила, не налага подчинение, не ни тласка да правим нещо, което не сме готови, и никога не ни кара да се чувстваме виновни. Тя не е нито капризна, нито непокорна; и не ни води към нищо, което не е добро за нас във физическо или емоционално отношение.
Интуицията ни носи жизненост, откритост, понякога облекчение и освобождение. в сърцето и душата си я чувстваме като нещо добро. Знаем, че това е точната стъпка в този момент.
Гауейн, Шакти – „Развиване на интуицията“