Съществува универсална, разумна жизнена сила, която присъства навсякъде и във всичко
Тя е заложена във всеки от нас като дълбока мъдрост и вътрешно познание.
Можем да получим достъп до нея посредством интуицията си – чувството, което ни казва кое в даден момент е правилно и истинно за нас.
Вероятно хората, които не са свикнали съзнателно да се обръщат към интуицията си, си представят, че това е тайнствена сила, до която могат да се докоснат само в случай на някое трансцедентно мистично преживяване.
Всъщност интуицията е един много практичен, земен инструмент, който винаги е на наше разположение, готов да ни помага в решенията, проблемите и предизвикателствата на ежедневието.
Често дори неизкушените хора описват интуитивните си импулси като „шесто чувство“ или „предчувствие“.
Интуицията е нещо естествено – всички се раждаме е нея.
Малките деца са много интуитивни, но поради особеностите на нашата култура, те често изоставят тази си способност още в най-ранна възраст. Прието е да се смята, че едни хора са по-интуитивни, а други не толкова. Жените, например, като цяло се приемат за по-интуитивни от мъжете. Въпреки това, разполагаме с многобройни примери за това как много мъже най-редовно се ръководят от предчувствията си.
Истината е, че всички сме потенциално интуитивни.
Някои от нас съзнателно развиват тази способност, въпреки че по-голямата част от хората се научават да я пренебрегват и отричат. И все пак, не са малко тези, които несъзнателно продължават да следват вътрешното си чувство.
За щастие, повечето хора с известна практика могат да си върнат и да доразвият естествените интуитивни способности.
Всички ние сме в състояние да се научим да чуваме този свой вътрешен глас, да го следваме и да му позволим да се превърне в наш могъщ наставник.
В много култури, включително сред древните народи и дивите племена, интуицията е признат, уважаван и почитан аспект на личността. Във всеки миг от ежедневието си тези общества са се ръководили от силното усещане за свързаност с универсалната творческа сила. Те създали могъщи ритуали – родово-семейни съвети, споделяне на сънища, пеене, танци, предизвикване на видения – които подкрепяли връзката им с вътрешния свят на интуицията. Индивидите в тези култури се научавали да се доверяват и подчиняват на собствения си усет за истинността на нещата и да предлагат мъдростта си на останалите. Притежавали силно развито чувство завзаимосвързаността на всичко живо.
Съвременната западна култура обаче като цяло не признава истинската сила, а често дори и самото съществуване на интуицията.
Ние уважаваме, почитаме и развиваме повече рационалния си аспект, като пренебрегваме и омаловажаваме интуитивната си страна (или поне така беше до съвсем неотдавна).
Образователната ни система съзнателно подсилва тази тенденция. Тя е фокусирана предимно върху лявото полукълбо на мозъка и върху рационалните ни способности, като почти не се интересува от развитието на дясното полукълбо, на интуитивния ни, холистичен, творчески капацитет.
Същото явление преобладава и в света на бизнеса. Едва през последните години отделни школи и бизнес среди започнаха да отдават дължимото на интуитивните заложби и да насърчават творческото мислене, извиращо от интуитивното съзнание на човека. Рационалното съзнание е като компютъра – то обработва получените данни и на основата на сложни „изчисления“ прави логическите си изводи. То е способно да действа само чрез информацията, постъпваща от външния свят и се опира единствено на прекия ни, индивидуален жизнен опит, тоест на познанието, получено чрез петте ни сетива.
Интуитивното съзнание от своя страна, изглежда има достъп до безкрайни източници на информация, включително такава информация, каквато не бихме могли да получим посредством физическите си сетива. То като че ли може да черпи от дълбок извор на познание и мъдрост – от необятното универсално съзнание. Освен това, то умее да класифицира сведенията ида ни предлага точно това, от което имаме нужда, и точно кога то ни се налага. Въпреки че посланията от него идват „на порции“, ако се научим да следваме този поток от напътствия стъпка по стъпка, ще ни се разкрие вярната посока на действие. Колкото по-добре се научаваме да го разчитаме, толкова по-гладко и без усилия започва да тече животът ни. И биваме изумени как нашите чувства и нашите постъпки започват хармонично да се преплитат с тези на хората около нас. Като казвам, че интуицията трябва да се превърне в наша напътстваща сила, аз ни най-малко не искам да омаловажавам или пренебрегвам разума – той е могъщ инструмент, с който можем да организираме, да разбираме и да се учим от опита си, така че безспорно е важно да се образоваме и да развиваме интелектуалните си способности. Ако обаче се опитваме да насочваме живота си, изхождайки единствено от гледната точка на разума, най-вероятно ще пропуснем доста неща.
Най-добрият вариант е да намерим хармоничен баланс между логиката и интуицията.
Мнозина от нас са програмирали разсъдъка си така, че да се съмнява в интуицията. Когато получим някакво ирационално усещане, умът ни моментално отсича: „Не, не смятам, че това ще се получи“ или „Каква нелепа идея!“.
Така интуицията ни бива заглушена. А би трябвало – тъкмо напротив – да обучим разума си да уважава, да се вслушва и да се съобразява с нейния глас.
Повечето наши съвременници са посветили живота си на развитието на рационалното си съзнание. Слава Богу обаче, че не е нужно кой знае какво, за да развием наново закърнелите си интуитивни способности.
Гауейн, Шакти – „Развиване на интуицията“