Казват, че в спора се ражда истината. Да видим обаче дали това наистина е така.
Двама спорят за това коя система на хранене е по-добра.
Единият твърди, че е правилно човек да се храни разделно.
Другият пък защитава вегетарианството.
И което е интересно – всеки привежда неоспорими исторически и научни доказателства.
Кой от тях е прав?
Ако погледнете на тази ситуация от гледна точка на новия модел на мислене, вие бързо ще разберете, че, от една страна, и двамата лъжат, а от друга – и двамата са прави. Възможно ли е това? Възможно е. Всъщност, за вегетарианеца месото – това са трупове на убити животни, а за месоядния човек – апетитен и полезен за кръвотворния процес бифтек.
Всеки получава това, за което си мисли.
Вегетарианецът не яде месо, но в съзнанието му има един образ – труп на убито животно. И това не му е приятно. Той осъжда онзи, който яде месо. Но „…не съдете, и няма да ви съдят…“
Получавате онова, което отричате.
Вегетарианците са по-малко застрашени от заболявания в сравнение с хората, които употребяват месо. И в някои райони вегетарианството наистина е целесъобразно, а в други е подходящ съвсем различен начин на хранене.
Въпросът не е в това КАКВО ядем, а в това КАК ядем, т.е. с какви мисли и чувства.
При избора на храна се вслушвайте в своите усещания й желания.
С промяната на вашия светоглед намеренията ви ще станат по-чисти. И начинът ви на хранене ще стане подобен на тях. Какъв? Помислете сами.
Още един типичен пример за абсурден и неразрешим спор. Чия религия е правилна и чий Бог е истински?
Това веднага ми напомня за известната притча за тримата слепци, които искали да разберат какво е това слон. Единият докоснал хобота и казал, че слонът е нещо дебело, което се извива като змия. Другият опипал краката и решил, че това са големи стълбове, а третият се уловил за опашката точно в този момент, когато слонът изпуснал газовете си. „Слонът е тънък като връв – решил той. – Гърми като гръмотевица. И мирише много лошо.“
Но с това притчата не свършва. По-нататък се появила и секта на привържениците на хобота, на стълбовете и на опашката. И всеки се считал за прав. Изглежда, спорят и до днес.
Ние не можем да видим Бог, но живеем и можем да се сблъскаме с неговите прояви в този свят. Трябва ли да говорим, нещо повече – да спорим за Бог?
Докато разговаряме, няма ли да забравим за най-важното – за живота? Клетката не може да види целия организъм, но тя съдържа информация за него като едно цяло, иначе не би могла да изпълнява своите функции. Напоследък въпросите за истината и лъжата изобщо не ме вълнуват.
Споровете за истината са напразно пилеене на време и енергия. Лъжата е навсякъде, но в даден момент за някого тя се превръща в истина и по-точно в стъпало по пътя към истината, защото ни помага да живеем на този свят. Чии възгледи са по-правилни: моите или вашите?
Отговарям – нито едните, нито другите.
Просто вашите възгледи ви помагат, за да постигнете едни резултати, а моите – други.
И едните, и другите могат да бъдат полезни в една или друга ситуация.
Няма правилни или неправилни гледни точки. Има полезни! Точно затова аз се вслушвам във всяко мнение и от всеки модел вземам за себе си най-ценното. Всичко онова, което ми помага да живея и да се радвам на живота.
Ваксина против стрес Д-р Валерий Синелников