Правило 1.
Знание за собственото намерение (резултата)
Преди всичко, трябва да сте наясно какво искате от общуването с човека.
Това може да бъде получаване на внимание, установяване на добри отношения, сключване ща сделка. Ако съзнателно осъществяваме контакт с даден човек, трябва да знаем какво искаме. Изобщо, защо хората общуват един с друг? Каква е целта на всяко общуване?
Например, целта на моето, като доктор, общуване с пациента е да помогна на човека да стане здрав и щастлив. Постигането на тази цел (тоест, помощта по отношение на другия човек) способства моята самореализация, моето личностно израстване и развитие.
Целта на моето общуване с близките (и не само с близките, а и с всеки човек) е да ги направя радостни и щастливи. Защото това е свързано директно с моята радост. Колкото по-щастливо е моето обкръжение, толкова по- добре се чувствам аз. Така успешното общуване с околния свят способства моето собствено израстване и развитие като човешко същество.
Именно това е целта на всяко общуване. Трябва да правим околния свят малко по-светъл и по-радостен.
Правило 2.
Внимателност
Както вече разбрахте, можете да получите много информация за човека и неговия модел за света. Чрез характерните думи, движения на тялото и гласа. Главното е – да бъдете внимателни и да развивате своята чувствителност. Всеки от нас има колосални възможности за възприятие, а сега имате повод да се възползвате от тях. Движенията на очите и движенията на тялото, както и предикатите ви дават незаменима информация за процесите, протичащи в света на другия човек. Вие не сте длъжни да следите съдържанието. Тъй като всеки има свое съдържание. Бъдете внимателни към самия процес на общуване – и ще започнете да разбирате и забелязвате много неща.
По повод на внимателността има един много добър анекдот. Един турист се разхождал по полето, където пасели крави. Когато видял пастира, легнал под едно дърво, той се приближил към него, за да попита колко е часът. В отговор пастирът, приповдигайки се леко, повдигнал вимето на най-близката крава и рекъл: Четири без десет. Туристът се отдалечил замислен. След като пообикалял малко, той се върнал, приближил се към пастира и отново попитал:
– Колко е часът? Пастирът отново повдигнал вимето на кравата и отговорил:
– Четири и десет. -Но как по вимето определяте колко е часът? – попитал туристът с недоумение.
-Че какво общо има вимето? – удивил се пастирът.
– Повдигнах го, защото ми пречеше да виждам часовника на сградата на кметството.
Правило 3. Гъвкавост
Гъвкавостта – това е способността да говорим и действаме в съответствие с модела за света на събеседника. Умението да се присъединяваме към него и да го ръководим.
За целта е необходимо да бъдем изключително внимателни и да разполагаме с богат набор от възможности, да имаме избор за преход от една реалност в друга. В общуването водещ ще бъде този, който притежава по-голям избор.
Когато имате тези три способности: знание за резултата, внимателност и гъвкавост – променяйте своето поведение, докато получите нужните ви реакции.
Правило 4. Чистота на помислите
Това е много важно правило, за което много хора забравят в процеса на общуване.
Всичко, което правя, трябва да бъде благоприятно за мен и за околните.
Всички ние искаме нашето, общуване с хората да бъде плодотворно и да ни носи радост.
Въпросът е в това КАКВО ЛИЧНО ВИЕ можете да направите за това?
Как да организирате своето поведение и своя опит, за да може общуването да бъде максимално ефективно и приятно за двете страни?
Живял някога един монах. Голяма част от живота си той посветил на това да изясни с какво се отличава адът от рая. Над тази тема той размишлявал дни и нощи. И ето че веднъж му се присънил необичаен сън. Сънувал, че е попаднал в ада. И там видял хора, които седели пред огромни котли с храна. Всеки от тях държал голяма лъжица с мно-о-о-о-ого дълга дръжка. Но тези хора изглеждали гладни, мършави и изнемощели. Те можели да гребат от котела, но не можели да уцелят устата си. Изведнъж към него се приближил дяволът и извикал:
– Ей, монахо, давай по-бързо, че ще закъснееш за влака, отиващ в рая. Пристигнал монахът в рая. И какво видял там? Същата картина, както и в ада. Котли с храна, хора с лъжици с дъ-ъ-ъ-ълги дръжки. Но всички били весели и сити. Вгледал се монахът – тук хората с помощта на тези лъжици се хранели един друг.
Упражнение
В продължение на един ден общувайте с различни хора. Нека общуването с тях има конкретна цел: да направите нещо приятно за човека. Не е важно какво точно. Важното е след разговора във вашите души да се появи нещо добро и светло. Между другото, това е много добър метод да се научите на гъвкавост.
Започнете да правите добрини. Защото подобното привлича подобно.
Упражнение
Определете вашите собствени критерии за това, че вас ви обичат, ценят и уважават.
Как ще разберете за това?
Съставете списък с тези критерии. Сега попитайте някой друг човек (например някой ваш близък) какви са неговите критерии за любов и уважение. Съставете списък.
Сравнете двата списъка. Съвпадат ли те, или не? В – какво се състоят разликите? Помислете какви са били тези критерии преди пет – десет години. А какви могат да бъдат след пет – десет години? Просто дайте воля на своята фантазия. Ще откриете, че собствените ви критерии са се изменили с времето.
Всички ние сме различни. Всеки човек живее в своя свят, със своите представи.
Поради това, ако искате да взаимодействате с хората ефективно, е важно да уважавате света на другия човек.
Синелников, Валерий – Книгата Ваксина против стрес