При Одисей става дума за спасяването на живота му от група омагьосващи девойки.
Това бил легендарният герой Одисей, на връщане след победата в Троянската война. В някакъв момент по време на дългото си пътуване към дома той осъзнал, че корабът му скоро щял да мине покрай острова, на който живеели прекрасните сирени. Сирените били прочути с песните си, толкова мелодични, че мореплавателите оставали захласнати и омагьосани. Проблемът бил там, че моряците намирали жените за неустоими и в опит да стигнат до тях разбивали корабите си в скалите.
Одисей ужасно искал да чуе легендарните песни, но не искал да убие себе си и екипажа си.
Затова измислил план.
Одисей знаел, че когато чуе музиката, той нямало да е в състояние да устои да не насочи кораба си към скалите на острова.
Проблемът не бил настоящият разумен Одисей, а бъдещият нелогичен Одисей – личността, която щял да стане, когато песента на сирените достигнела слуха му.
Затова Одисей наредил на хората си да го завържат здраво за мачтата на кораба. Те напълнили ушите си с восък, така че да не чуват сирените, и гребели със строгата заповед да не обръщат внимание на молбите, виковете и гърченията му.
Одисей знаел, че бъдещото му аз нямало да бъде в състояние да взема добри решения. Затова здравомислещият Одисей уредил нещата така, че да не може да извърши погрешната стъпка. Този тип сделка между настоящото и бъдещото аз е известна като уговорката на Одисей.
Връзвайки се за мачтата, ние можем да избегнем изкушението на настоящия момент. Това е трик, който ни дава възможност да се държим в по-голямо съответствие с типа личност, който бихме искали да бъдем.
Ключът към уговорката на Одисеи е да признаем, че ние сме различни хора в различните контексти.
За да вземаме по-добри решения, е важно да познаваме не само себе си, но и всичките свои себе си.
Leave a Reply