При всяко инкарниране ние избираме, под ръководството на душата си, онези родители, които не само ще ни осигурят подходяща физическа „обвивка“ за предстоящия живот, но които ще ни помогнат да продължим духовното си развитие.
В желанието си за еволюция нашата душа ни отрежда на родителите ни не защото те ще ни дадат всичко, което личността ни би поискала, а защото те осигуряват важна част от онова, което ни е необходимо, за да напредваме по Пътя.
За всички нас, които чувстваме, че бихме постигнали повече в живота, ако сме имали родители, които да са ни обичали повече, да са ни насърчавали повече, да са ни разбирали по-добре, би било полезно да си спомним, че това са желания на личността, а не потребности на душата.
Всичко, което бихме могли (или не) да извършим във външния свят, има малко последствия в сравнение с напредъка на душата, който постигаме по време на живота си.
Поради начина, по който ние реагираме на тях, „трудните“ родители често пъти могат много да допринесат за този процес.
Защо това? Защо на мен? Защо сега? Робин Норууд
Leave a Reply