Според езотеричните учения всяка болест, всяко нараняване, всяко изпитване на страдание служи в крайна сметка за очистване и пречистване. Въпреки че не винаги може би разбираме как точно става това, ако непрекъснато носим тази мисъл в съзнанието си, можем да започнем да различаваме някои от ценните начини, по които трудностите ни служат.
Например една болест или нараняване могат да послужат като вход към трансформацията.
На второ място, една болест или травма може да бъде избрана от душата не само за да изцели даден аспект от съзнанието на индивида, но също и за да изцели аспект от по-голямото групово съзнание.
Трети начин, по който болестта, нараняването или физическото страдание могат да ни служат, настъпва, когато се опитваме да не обръщаме внимание на отклоняващите условия в живота ни, при което изобщо не сме честни пред себе си.
Проблемите на тялото могат да служат като индикатор на нашите психологически бягства.
Всяка трудна житейска ситуация е изпитание, а наред с нашето развитие се развиват и изпитанията от ситуации, които предизвикват нашата физическа смелост, до такива, които изпробват моралните ни устои, личностната ни цялост и способността ни да бъдем честни пред самите себе си.
Никой от тези тестове не е лесен. И тъй като, ако можехме, бихме ги пренебрегнали или избегнали, страданието на тялото служи на две цели.
То ни подсказва, че съществува някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и прави последствията от нашите опити да отречем този факт достатъчно болезнени, така че изчакването да ни излезе твърде скъпо.
Чрез самите симптоми на своята проява, тялото може да ни посочи онова, което ние се опитваме да отречем.
Физическото тяло, изтъкано изцяло от чисти инстинкти и емоции, продължава да реагира правилно, без да прави каквито и да било преценки, при което напълно ни обърква. То се изчервява, то пребледнява, зениците му се разширяват, зъбите му тракат, челюстите се стискат, дланите се потят. То ни унижава с ненавременна ерекция или ни предава с треперене и припадъци -непредпазливо излагайки на показ пред целия свят сексуалната ни възбуда, страха ни, объркването ни, яда ни или каквато и да било друга реакция, която мисленето, преценката, т, е. човешката част от нас, тъй упорито се опитва да прикрие.
Може би тялото ни е по-съзвучно с изборите, които правим, отколкото ние самите. То се бунтува, когато се отклоним прекалено много от онова, което е добро за нас. То плаща цената на стреса, породен от направения избор. Изпълнявайки онова, което искаме от него, и колкото и да е парадоксално – дори бунтувайки се, тялото служи на душата.
Защо това? Защо на мен? Защо сега? (Робин Норууд)
Leave a Reply