Ше е полезно да дадем някаква основна дефиниция на изцелението – такава, която да отчита съществуването на по-фини, по-дълбоки и по-важни нива от физическите, на които изцелението може да се извършва.
Тази нова дефиниция се състои от шест основни положения:
1. Дълбокото изцеление винаги включва промяна в сърцето и оттам – разширение на съзнанието.
2. Излекуването на физическото състояние или болест не означава непременно, че е настъпило значимо изцеление.
3. Продължаването на дадено физическо състояние или болест, а дори и евентуалната смърт, не означава, че не е настъпило значимо изцеление.
4. В емоционалната сфера – колкото по-голяма е травмата, толкова по-голям е потенциалът за значимо изцеление.
5. На мисловно ниво – колкото по-голямо е отклонението в системата на вярванията, толкова по-голямо е изцелението, в случай че това отклонение се коригира.
6. Изцелението на отделния индивид влияе върху изцелението на човечеството като цяло. Изцелението на човечеството като цяло влияе върху изцелението на цялата планета.
Трябва да започнем с признанието, че сме нещо повече от едно физическо тяло. Човешката аура или „енергийната структура“, която обитаваме, докато живеем на Земята, включва няколко измерения на реалността отвъд онези, които възприемаме с петте си сетива.
В основата на физическото тяло се намират още по-фини и всепроникващи тела, съставени от още по-недоловими степени на материята.
Тези тела са: нашето етерно тяло, което прониква във физическото тяло като негов енергиен отпечатък и е съставено от вибриращи светлинни линии;
нашето астрално (или емоционално) тяло, съставено от материя от астралното ниво на енергийното поле на Вселената – и изпълнено с преливащи цветове и светлинни проблясъци, тъй като неговата силно летлива субстанция реагира и отразява нашите променливи емоции;
и нашето ментално (духовно) тяло, което е изградено от две нива на материя: нисша духовна материя, която се оживява от постигането на знание, но същевременно е обагрена и от емоциите,
и висша духовна материя, която е царството на чистата мисъл, мъдрост и разбиране – нивото, на което живее душата.
Душата служи като мост на съзнанието между нашето съществуване на физическо ниво и Духа или Силата, които са в основата на Сътворението.
В процеса на нашето развитие първото, което трябва да направим, е да придобием контрол върху физическото тяло.
После трябва да овладеем емоциите си чрез дисциплина.
И накрая емоционално обусловената материя на нисшето ментално тяло постепенно намира подслон и ние се съсредоточаваме повече върху висшето духовно ниво.
Наред с висшето ментално тяло чрез това съсредоточаване се развива и нашата способност да осъществяваме съзнателен контакт с душата и с Плана за нашия живот.
Навсякъде, където виждаме нещастие, душата вижда възможност за нашето изцеление, развитие и просветление.
Личността често пъти преценява другите според положението, стабилността и материалните им постижения, но душата дава информация за характера на отделния индивид чрез задачите и предизвикателствата, които му отправя.
Ние погрешно вярваме, че целта е постигането на щастие, удобство, спокойствие и сигурност, но душата си има съвсем различна програма. Тя не се интересува от страданията на индивида, стига те да доведат до усъвършенстване, укрепване и пречистване, така че личността да бъде достойна да служи на целта на душата.
Всеки път, когато се питаме „Защо това се случва на мен?“, трябва да се опитваме да си припомняме, че нашето щастие, удобство, спокойствие, сигурност и положение не ни пречистват, не ни укрепват и не ни усъвършенстват.
Това се постига чрез закаляването в огъня.
„Защо това? Защо на мен? Защо сега?“ – Робин Норууд
Leave a Reply