Също както лекуваме тялото и сърцето чрез осъзнаване, така можем да лекуваме ума.
Как става това?
Като изучим характера на мислите си.
Ние плуваме в постоянен поток на мисли, на вътрешен диалог, на планове, очаквания, сметки, съжаления…
Мислите ни могат да бъдат невероятно полезни, но могат и да господстват над нас.
Една добра практика е да обръщаме внимание на съдържанието на нашите мисли и да се учим да ги пренасочваме чрез практики като медитация и размишления.
Умът има собствена воля, независимо от желанието ни да го насочваме. Конфликтите и мненията на нашите мисли нямат край.
Умът мисли за Аза като за нещо отделно.
„УМЪТ СЪЗДАВА ПРОПАСТ, А СЪРЦЕТО Я ПРЕМИНАВА.“
Голяма мъка възниква, когато е прекъсната връзката със сърцето.
Да не забравяме да си даваме време и пространство да се свързваме със сърцето си и да намираме онова вътрешно усещане за простор и единство зад всички конфликти и противоречия на ума.
Когато стигнем отвъд суетата на мисълта, откриваме блага, откриваме целителна тишина, откриваме покой дълбоко в нас, любовта на сърцето, доброта, сила, пълнота. И това е нашата същност, нашата изначална природа, нашето рождено право на нея.
Когато се връщаме към изначалната си природа, когато виждаме всички пътища на ума и все пак останем в покоя и любовта, ние лекуваме нашия ум.
Leave a Reply