Когато изпитваме тревожност, ние мислим за опасност, заплаха и за нашата собствена уязвимост.
Заплахата и опасността могат да бъдат:
1.ФИЗИЧЕСКИ:
Когато вярваш, че ще бъдеш наранен телесно.
2. СОЦИАЛНО:
Когато вярваме, че ще бъдем отхвърлени, унижени, смутени или тормозени.
3. ПСИХИЧЕСКИ:
Когато се притесняваме, побъркваме или губим разсъдъка си.
В допълнение с тези мисли за опасност, ние изпитваме тревожност, с вярването си че не се справяме.
Тревожността се появява тогава, когато имаме усещането, че опасността, пред която сме изправени, е по-голяма от способността ни да я преодолеем.
Тревожността не винаги е нещо лошо. Ако опасността надвишава способността ни за справяне със ситуацията, напълно оправдано е да се отдръпнем. От друга страна, ако често изпитваме тревожност, сме склонни да надценяваме опасността и да подценяваме способността си за справяне.
ВРЕДНИ МИСЛИ:
1.Мисли от вида „АМИ АКО…“
2. ВРЕДНИ ПРЕДСТАВИ: за нещо от нашето минало, което пренасяме тук и сега или имаме напълно измислени образи – творения на собствения ни ум.
Типични мисли и представи при конкретна тревожност:
1.ФОБИЯ – Мисли за конкретен вид ситуация – змии, паяци, мишки, асансьори;
2. СОЦИАЛНА ТРЕВОЖНОСТ – „Хората ще ме съдят/критикуват.“ „Ще изглеждам глупаво“.
3. ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО – „Умирам“, „Полудявам“
4. ПОСТТРАВМАТИЧЕН СТРЕС – „Това е завинаги“, „Намирам се в опасност“.
5. ХИПОХОНДРИЯ – „Имам болест, която не може да бъде диагностицирана“, „имам сериозна болест“, „Трябва да се преглеждам често“
6. ГЕНЕРАЗЛИЗИРАНА ТРЕВОЖНОСТ – „АМИ АКО….“
Тревожността често се появява, когато нямаме контрол над събитията. А това е невъзможно – да имаме постоянен контрол.
По-добре да добием повече увереност, че всичко ще бъде наред, вместо постоянно да се стремим да предотвратим опасностите, които още не са се появили.
Поръчайте тук
Leave a Reply