Всички знаем колко лесно е да се мечтае. Мечтите са безплатни, мечтите ни вдъхновяват, дават ни крилe…
И започваш нещо да правиш, за да стане мечтата ти реалност. Правиш първи крачки, все още си вдъхновен и амбициран. Продължаваш напред и всички пътища сякаш са отворени пред теб. Вселената ти помага, ставаш все по-уверен и щастлив.
Но защо в света има толкова много несбъднати мечти?
Защо започваш нещо лесно, но не го довеждаш до завършек?
Когато мечтата се превърне в цел, сякаш по-ясно вижда стъпките. Правиш план, първа точка, втора точка, трета точка. Знаеш от къде да започнеш и на къде да вървиш. И после, някъде по тоя път, нещо се обърква, нещо спира. Дали е някакъв неуспех или спънка, но вече не си толкова мотивиран и не си толкова уверен в себе си. Какво се случва?
Както с всеки нов навик, така и при сбъдването на мечтите, е нужно да се правят повторения отново и отново, за да се вградят в ума новите убеждения и така да се изгради новия навик – аз мога, аз успявам, аз се справям.
Ако няма повторения, а това става с много упоритост и вяра, изпадаш в дупка.
Не виждаш крайната си цел, не виждаш последните си стъпки и това те демотивира. Искаш и дори очакваш бърз резултат. Не си готов за малките спънки и за малките провали.
А може би си готов за неуспехите по пътя, знаеш, че те те каляват, но изпадаш в рутина – отново не виждаш смисъл от пътя, не вярваш, че мечтата ти ще се сбъдне. И се отказваш.
Това се случва често между влюбени.
В началото има еуфория, открил си човека на мечтите си и някъде по пътя, изпадаш в дупка. Точно преди влизането в комфорта на взаимоотношенията ви трябва да решиш на къде да тръгне връзката – дали да се задълбочи или да осъзнаеп, че си моментно бил влюбен, но тръпката вече я няма. Защото за да продължиш към целта – разгръщане на връзката, ти трябва да създаваш нови навици — с повторения, с упорит труд и много вяра.
Стъпките, които те водят към целта, са следните:
1.Еуфория.
2. Намаляване на еуфорията.
3. Отдръпване.
4. Оптимизъм и вяра.
5. Успех.
Още по темата тук:
Leave a Reply