Причината не е само една, обикновено това е цяла мрежа от „несъзнавани“ чувства, с които жената винаги е живяла, без това да й е пречило в личната реализация. Но в момента, когато е готова да стане майка, тоест добър обект за някой друг, отлично работещият механизъм засича. Обикновено такава жена има усещането, че не е достатъчно Добра. В живота тя го превъзмогва, като съзнателно върши „добри“ дела, но какво да прави в този случай? Тук са замесени дълбоките й чувства, а не видимите й действия!
Струва й се, че е жертва на неправда, но тази неправда не датира от днес… Тя отдавна се страхува, че не е като останалите жени, просто защото е част от онези момиченца, които не са се СЪОТВЕТСТВАЛИ на желанията на Майка си преди повече от двайсет години.
Детето, което не идва, е ОЩЕ едно доказателство, че тя не е такава, каквато трябва да бъде, че все още не СЪОТВЕТСТВА на желанието на другите. Сега става дума за съпруга, който е изместил Майката в несъзнаваното й… Несъз-наваната логика изисква от нея да няма дете и затова то не идва.
Чувствата, които прекъсват пътя към зачеването, винаги са чувства на непригодност, изпитани някога по отношение на родителите, най-често на Майката, но понякога и на Бащата…
Младата жена не е намерила изход от едно нетърпимо положение – отношенията й с майката, за които вината е била само нейна. Затова сега, макар вече да е омъжена и да е обичана от своя съпруг (в което впрочем вярва само наполовина), в дъното на душата й всичко си е останало както преди. Детето, на което би трябвало да даде живот, е нещо прекалено положително, за да се впише в несъзнаваното й, просмукало от чувство за вина и повтарящо й едно-единст-вено нещо: ТИ СИ ЛОША До този момент тази жена е успявала да преодолее психическите си проблеми, но сега, изправена пред съпротивата на тялото си, тя се чувства безпомощна. И наистина е такава – заради несъзнаваното си!
Последното се изразява соматично, но ако лекарят може да издери болестите на кожата, да облекчи мигрената, да намали тревожността и да предизвика със съответните медикаменти овулация при жената, която няма такава, той все пак невинаги е в състояние да обясни защо понякога възпроизводството продължава да е блокирано. Трябва да признаем, че много случаи на стерилитет си остават необясними, дори – и може би най-вече – при жената, която се опитва да се „излекува“. Сякаш става дума за някакъв странен, непознат на медицината симптом, за причинена от вирус болест. А този вирус всъщност се е загнездил в несъзнаваното й. Такава пациентка има една-единствена възможност: да се подложи иа психотерапия, за да опитоми несъзнаваното си и да разбере онова, което то й казва във връзка с желаното дете.
Може би тя, когато е била съвсем малка, се е зарекла НИКОГА да не става майка. За да не заприлича на собствената си майка. Може би начинът й на живот е РАЗЛИЧИЕТО, което я отдалечава от майка й и от всяка друга жена и днес тялото й отказва да бъде „като на останалите“.
Когато такава жена успее да зачене, бременността й преминава под знака на фикс-идеята, че в утробата й расте дете, което „не е като другите“, което е „анормално“ (колко много са впрочем жените, които веднага щом детето излезе от корема им, искат да се провери дали всичко му е наред, сякаш са се страхували да не предадат на тялото му вътрешното си различие). Може би раждането на дете СЪЩО е свързано с Майката… И че този път тя-най-после ще бъде задоволена! Може би това дете ще е рожбата, която момиченцето не е могло да има от Бащата, но която жената ще добие за него.
Всякакви несъзнавани от жената чувства могат да попречат на тялото й да направи онова, което иска главата й, и борейки се за детето си, тя в много случаи се бори против самата себе си… Несъзнаваното на безплодната жена често е най-злият й, недосегаем отвън враг. Винаги верен на себе си, той сякаш винаги предава нея.
Във всеки случай може да се каже, че колкото повече една жена се стреми съзнателно да постигне това, което не-съзнаваното й отказва, толкова повече стерилността изглежда неконтролируема и не се вписва в каквато и да било ме-дицинска логика… Появява се тревожност, която е сигнал за конфликт между съзнаваното и несъзнаваното. Единственият лек е да не се фокусира вниманието само върху мисълта за дете, да се намери резервно решение, което ще отклони несъзнаваното в друга посока. Често се случва жената да се примири с безплодието си и да осинови дете, след което овулацията започва да протича нормално и бременността настъпва просто защото желанията са били насочени другаде.
Понякога двойката е изправена пред опасността от раздяла и на мъжа и жената им се струва, че само появата на дете ще възстанови хармонията помежду им… А детето все нелдва. Но след като ситуацията се промени и започне делото за развод, тревожността стихва, появата на детето вече не е СПЕШНО необходима й то бива заченато при някоя непредвидена среща… Хитрините на несъзнаваното са неизброими.
Кристиан Оливие – “ЕВИНИ ДЪЩЕРИ – психология и сексуалност на жената”