Несъзнаваното винаги се дегизира и често поема по утьпканите пътеки на най-разпространените съвсем съзнателни желания и мечти. Искате дете, за да положите основите на семейна клетка, както сте искали да учите, да се ожените и т. н. Сега сте стигнали до детето, тъй като сте осъществили всичко останало. Какво по-нормално от това да желаете да имате дете?
Животът е едно дълго пътуване. Прекосяваме планини, океани, пустини с багаж, в които се спотайва една невидима особа – нашето несъзнавано. Следвайки ни още от най-ранното детство и въпреки изминалите години, въпреки новите ситуации то винаги се държи по същия начин, както преди. Това ни усложнява живота, но нямаме избор – трябва да го носим със себе си! А несъзнаваното на жените е пълно с деца!
Обикновено раждането на дете изглежда съзнателно и разумно начинание. Но освен да дадем живот, какво още искаме?
Съществуват множество мотивации. Ето някои от тях:
„Искам да постъпвам като другите жени“,
„Искам да бъда добра Майка“,
„Надявам се, че детето ми ще бъде по-щастливо от мен“,
„Не мога да си представя семейство без деца“,
„Нуждая се от това дете, за да заздравя любовта ни“
-различни отговори (има още много), към които трябва да се прибави и желанието на всички ни да създадем семейство! Понякога несъзнаваните причини вземат връх над осъзнатите. Ако намесата на несъзнаваното е прекалено голяма, между него и съзнанието може да се получи дълбока дисхармония и бъдещото дете просто да не дойде въпреки желанието ни. В такива случаи нарасналата ни тревожност блокира цялата неврохормонална система.
Как точно става това? Или no-скоро кое пречи на нормално плодовитата жена да зачене?
Невъзможно е да се даде ясен отговор на въпроса ви, защото задвижените несъзнавани сили не могат да бъдат измерени нито от жената, изпитваща въздействието им, нито от терапевта, доловил намесата им. Може само да се твърди, че желанието за дете се осъществява, когато несъзнава-ният проект няма прекалено надмощие над съзнателния.
Същото нещо се случва и в живота, който ни налага ежеминутно да живеем с понякога трудно поносимите решения на нашето несъзнавано.
В човешкия живот всичко преминава добре само когато съзнателното господства над несъзнаваното.
В противен случай индивидът не е в хармония със себе си и страда от невроза. Съществуват неврози, които могат да се нарекат „неврози на зачеването“. Те поразяват жените, придаващи прекалено голямо значение на бебето, което за тях е не само дете, но и „нещо друго“. Чрез бебето те искат да започнат отначало, да наваксат пропуснатото. Тогава жената все не успява да забременее. Но за това ще поговорим след малко във връзка с безплодието.
Детето, всяко дете, представлява, от една страна, несъзнаван проект, свързан със собственото ни детство, и от друга, наше съвсем реално продължение в променливия и следователно непредсказуем свят.
Ето защо не можем да „предвидим“ бъдещето му и точно това му дава свободата да живее собствения си живот, когато се появи на белия свят. А представете си колко е тежко невротичното наследство на дете, дошло да замести друго, починало свое братче или сес-триче, или да ни обезщети за раждането на дете с недъг. Тези неща не занимават съзнанието ни, но затова пък дълбоко разтърсват несъзнаваното на новопоявилото се същество, ако то изобщо се появи.
Най-жизненият, най-осъществимият проект за раждане на дете е този, който се основава на мисълта за продължаване на симбиозата между две обичащи се същества под формата наразлично от тях дете. В подобен случай сливането на телата действително ще създаде едно напълно оригинално същество, потомък на два различни рода.
Мъжът, който иска да има дете от една жена, всъщност й казва: „Признавам, че произлизаш от добро семейство и чрез теб желая да го свържа с моето.“ Жената, която иска да има дете от точно този, а не от някой друг мъж, също признава „положителните характерни черти на другия“, които ще се предадат на детето им. Новороденото ще вземе по малко от бащата и по малко от майката и много от самото себе си, тъй като е оригинално творение. Родителите му ще живеят със него, а не чрез него… и ще образуват тройка.
Не можем да избегнем в желанието ни за дете, както и във всичките ни останали желания, да не „проникне“ и нашето несъзнавано, но всичко зависи от степента на проникването. Понякога жената съзнателно иска дете и не разбира защо то отказва да дойде. Или пък съзнателно не желае дете и сякаш случайно се оказва бременна…
Значи жената може съзнателно да иска дете и несъзнателно да го отказва.
Кристиан Оливие – “ЕВИНИ ДЪЩЕРИ – психология и сексуалност на жената”