Изгубете ума си, освободете енергията

Изгубете ума си, освободете енергията


В акта на сътворение, когато станем никой или нищо в не-времето, вече не създаваме обичайния си химичен подпис, защото не сме същата личност; не мислим и не чувстваме по същия начин. Невронните мрежи, образувани от насоченото ни към оцеляване мислене, са изключени, а личността, която е била пристрастена към постоянното сигнализиране на тялото да произ­вежда стресови хормони, вече… я няма.

Накратко казано, емоционалният аз, който е живеел в режим на оцелява­не, сега не функционира. В мига, в който това се случи, бившата ни иден­тичност, състоянието „съм“, обвързано с оцеляването, престава да съществува. Тъй като вече не сме същото същество, емоционалната енергия, досега обвързана с тялото, може да се движи свободно.

Къде отива тази енергия, която до момента е подхранвала емоционалния аз? Тя трябва да отиде някъде, затова се придвижва към ново място. Тази енергия под формата на емоция се изкачва нагоре по тялото от хормонал­ните центрове към сърдечната област (на път към мозъка)… и изведнъж ние започваме да се чувстваме страхотно, радостни, разширени. Влюбваме се в сътвореното от нас. Тогава преживяваме естественото си състояние. Щом спрем да подхранваме с енергия емоционалния аз, усилван от реакция­та на стрес, преставаме да бъдем егоцентрични и оставаме без его.

Когато старата енергия се преобразува в по-високочестотна емоция, тя­лото се освобождава от емоционалната обвързаност. Ние се издигаме над хоризонта, за да видим новия пейзаж. Вече не възприемаме действител­ността през обектива на емоциите на оцеляването, а съзираме нови въз­можности. Сега ние сме квантови наблюдатели на новата си съдба. Това ос­вобождаване на енергията изцелява тялото и прави ума свободен.

* * *

Когато живеете в режим на оцеляване, вие се опитвате да контролира­те и насилвате резултатите – това е характерно за егото. Когато живе­ете в емоцията на сътворението, се чувствате толкова въодушевени, че не бихте се и опитали да анализирате кога и как ще пристигна избраната съдба. Вярвате, че тя ще дойде, защото вече сте я преживели в ума и тяло­то си, в мисълта и чувството си. Знаете, че ще се осъществи, защото се чувствате свързани с нещо по-голямо. Изпълнени сте с благодарност, защо­то се чувствате така, сякаш вече се е случило.

Може и да не са ви известни всички характеристики на желания резултат – кога ще се случи, къде, при какви обстоятелства, но вярвате в бъдещето, което не можете да видите или възприемете със сетивата си. За вас то ве­че се е осъществило в без­пространствеността и безвремието, откъдето се появяват всички материални неща. Вие „знаете“; можете да се отпусне­те в настоящето и вече да не живеете, оцелявайки.

Ако очаквате или анализирате кога, къде и как ще се случи събитието, са­мо ще се върнете към старата си личност. Потопени сте в такава радост, че е невъзможно да мислите за тези неща – те са само за хората в ограниче­ното състояние на оцеляването.

В творческия процес вие вече не сте вашата „самоличност“; нервните клетки, които преди са реагирали заедно, формирайки стария ви аз, вече не са свързани помежду си. Така старата ви личност биологично се разпада. Чув­ствата, свързани с досегашната ви идентичност, които са привикнали тя­лото ви към стария ум, вече не сигнализират на същите гени по същия на­чин. И колкото повече преодолявате егото си, толкова повече се променят физическите данни за предишната ви личност. Стария ви аз вече го няма.


Разчупете навика да бъдете себе сиДжо Диспенза