Подсъзнанието обхваща повечето физически и психически процеси, които не осъзнаваме. Неговата активност до голяма степен е насочена към функционирането на тялото. Учените наричат тази регулаторна система „автономна нервна система“. Няма нужда да мислим съзнателно за дишането, за пулса на сърцето си, за повишаването и понижаването на телесната температура или за който и да било от другите милиони процеси, които помагат на тялото да поддържа ред и да се самоизцелява.
Мисля, че виждате потенциалната опасност за тази автоматична система от загубата на контрол върху ежедневните си емоционални реакции на спомените и обкръжаващата ни среда. Някои сравняват тези подсъзнателни реакции с автопилот, други – с фонова програма на компютъра.
Това, което и двете аналогии внушават, е усещането, че под повърхността на съзнанието ни има нещо, което контролира поведението ни.
Ето пример, който потвърждава това. Представете си, че като малки сте се прибрали един ден у дома и сте намерили домашния си любимец мъртъв на пода. Всички сетивни впечатления, съпровождащи това преживяване, са се запечатали в мозъка ви. То ви е белязало.
Мисълта създава спомен, който поражда емоция. С времето мисълта се превръща в спомен, а емоцията следва. Ако този процес се повтори достатъчно пъти, мисълта вече е споменът, който е емоцията. Ние запаметяваме емоцията.
При такива травматични преживявания лесно можем да разберем как емоциите се превръщат в несъзнателни, запаметени реакции на всяко напомняне от средата, че сте загубили любимо същество.
Когато мислите за това преживяване, вие създавате в мозъка и тялото си същите емоции, сякаш случката се повтаря отново и отново. Достатъчна е една случайна мисъл или реакция на някакво събитие във външния свят, за да се активира програмата и да изпитате отново мъката от миналото си. „Спусъкът“ може да бъде куче, което прилича на вашето, или място, където сте го водили като малко кутре. Постъпващите сетивни данни активират емоцията.
Тези емоционални „спусъци“ могат да бъдат очевидни или едва доловими, но те ви въздействат на подсъзнателно ниво и преди да преработите случилото се, вие се връщате в емоционалното/химично състояние на мъка, гняв и тъга.
Започваме да разбираме, че макар да „мислим“ или „вярваме“, че живеем в настоящето, напълно възможно е тялото ни да се намира в миналото.
Разчупете навика да бъдете себе си – Джо Диспенза