Невронауката е доказала, че можем да променяме мозъка си, а оттам и поведението, нагласите и убежденията си, като мислим различно (с други думи, без да променяме нищо в заобикалящата ни среда).
Чрез ментални упражнения (повтарящо се въображаемо действие), веригите в мозъка могат да се реорганизират, за да отразяват нашите цели.
Можем да направим мислите си толкова реални, че мозъкът да се промени, за да изглежда така, сякаш събитието вече е станало физическа реалност.
Можем да го променим, така че той да изпревари всички действителни преживявания в нашия външен свят.
Ето един пример. За участници в изследване, които ментално се упражнявали да свирят на пиано с една ръка по два часа дневно в продължение на пет дни (без нито веднъж наистина да докосват клавиши на пиано). Експериментът показал почти същите мозъчни промени, както при хората, които физически изпълнявали същите движения по клавиатурата за същото време, функционалните мозъчни изображения разкрили, че всички участници са активирали и разширили групи от неврони в една и съща област на мозъка. Хората, които мислено репетирали гамите и акордите, развили почти същия брой мозъчни вериги, както онези, които физически ги изпълнявали.
Това изследване разкрива две важни неща. Ние не само можем да променим мозъка си, като мислим различно, но и когато сме истински фокусирани и с насочено внимание, мозъкът ни не разбира разликата между вътрешния свят на ума и преживяванията във външната среда. Мислите ни могат да станат наше преживяване.
Тази идея е от основно значение за успеха или неуспеха на опита ви да замените старите навици (да прекъснете старите нервни връзки) с нови (да изградите нови мрежи между невроните). Затова нека разгледаме по-подробно как същата последователност на научаване се е реализирала при хората, които мислено се упражнявали, но никога не свирели физически.
* * *
Независимо дали придобиваме дадено умение физически или ментално, всички използваме четири елемента, за да променим мозъка си: учене, получаване на указания, внимание и повторение.
Ученето създава синаптични връзки; указанията ангажират тялото, за да получи ново преживяване, което по-нататък ще обогати мозъка. Когато внимаваме и повтаряме новото си умение, мозъкът ни се променя.
Групата, която физически свирела гамите и акордите, развила нови мозъчни вериги, защото следвала тази формула.
Участниците, които ментално се упражнявали, също следвали формулата, само че не ангажирали физически тялото си. В ума си обаче лесно си представяли, че свирят на пиано.
Спомнете си, че след менталните упражнения мозъците им показали същите неврологични промени, както при онези, които действително свирели на пиано. Били създадени нови мрежи от неврони, показващи, че на практика те вече са се упражнявали да свирят гамите и акордите, без да са го преживели физически. Можем да кажем, че мозъците им са „съществували в бъдещето“ преди физическото събитие (свиренето на пиано).
Поради увеличения размер на предния дял на човешкия мозък и уникалната ни способност да правим мисълта по-реална от всичко останало, той може естествено да „намали звука“ от външната среда, така че да не се обработва нищо друго, освен дадена целенасочена мисъл. Този тип вътрешно обработване ни позволява да се ангажираме толкова много с мисловните си образи, че мозъкът ни променя връзките си, без да е преживял действителното събитие.
Това е менталното упражнение – важен инструмент за разчупване на навика да бъдем себе си. Ако редовно мислим за нещо, изключвайки всичко останало, ще настъпи момент, когато мисълта се превръща в преживяване. Когато това стане, нервният хардуер се променя, за да отрази мисълта като нещо преживяно. Това е мигът, в който мислите ни променят мозъка, а с това и ума ни.
Ако успявате да влияете на мозъка си така, че да се променя преди да преживеете желано бъдещо събитие, ще създавате подходящи нервни връзки, които ще ви позволяват да хармонизирате поведението и намерението си, преди то да е станало реалност.
Когато промените нещо в ума си, и мозъкът се променя, а когато променяте мозъка си, променя се и умът.
Разчупете навика да бъдете себе си – Джо Диспенза