Човешката природа е такава, че отбягваме промяната, докато положението не се влоши и не почнем да се чувстваме толкова зле, че вече не можем да продължаваме, както досега. Това важи както за отделните индивиди, така и за обществото. Чакаме да ни връхлети криза, травма, загуба, болест или трагедия, за да се вгледаме кои сме, какво правим, как живеем, какво чувстваме, в какво вярваме и какво знаем, и тогава да прегърнем истинската промяна. Често се налага да преживеем най-лошия сценарий, за да започнем да правим промени, които подкрепят здравето, взаимоотношенията, кариерата, семейството и бъдещето ни. Моето послание е: защо да чакаме?
Можем да се учим и променяме в болка и страдание или да се развиваме в радост и вдъхновение. Повечето хора избират първото. За да направим второто, трябва само да приемем, че промяната вероятно ще включва известно неудобство, раздяла с предсказуемата рутина и период на незнание.
Повечето от нас вече познават временния дискомфорт от незнанието. Препъвали сме се в първите си опити да четем, докато това умение не е станало наша втора природа. При първите ни упражнения с цигулката или барабаните на родителите ни им се е искало да ни затворят в звукоизолирана стая. Горко на злощастния пациент, на когото трябва да вземе кръв студент по медицина, научил всичко необходимо, но все още без практика.
Науката за вашия Аз
Вашият квантов Аз ще се опита да ви въведе в квантовата физика, но не се плашете. Започвам оттам, защото е важно да започнете да възприемате идеята, че вашият (субективен) ум влияе на вашия (обективен) свят. Според ефекта на наблюдателя в квантовата физика накъдето насочите вниманието си, натам насочвате и енергията си. В резултат на това вие упражнявате въздействие върху материалния свят (който, между другото, е съставен предимно от енергия).
Ако дори за миг приемете тази идея, може би ще започнете да се фокусирате върху това, което искате, вместо върху това, което не искате. Може дори да се уловите, че си мислите: Ако един атом е 99,99999 процента енергия и 0, 00001 процента физическа субстанция то аз всъщност съм по-скоро нищо, отколкото нещо! Защо тогава продължавам да се взирам в този нищожен процент физически свят, след като съм много повече? Ами фактът, че дефинирам сегашната си реалност според това, което възприемам със сетивата си, не е най-голямото ми ограничение?
Вероятно сте възприели идеята, че мислите ви създават живота ви.
Aко позволявате на външния свят да контролира мислите и чувствата ви, средата създава вериги в мозъка, за да ви накара да мислите „равнозначно“ на всичко познато. В резултат създавате все повече от същото; учите мозъка да отразява проблемите, личните условности и обстоятелства в живота ви.
Затова, за да се промените, трябва да надраснете всички физически неща във вашия живот.
Не е достатъчно да „мислим позитивно“, защото по-голямата част от същността ни може да се таи подсъзнателно като негативизъм в тялото.
Най-новите изследвания подкрепят идеята, че ние притежаваме естествена способност да променяме мозъка и тялото си единствено чрез мисълта, така че биологично да изглежда сякаш някакво бъдещо събитие вече се е случило.
Вие можете да направите мисълта по-реална от всичко останало; можете да промените себе си от мозъчните клетки до гените, стига да имате правилно разбиране.
Когато се научите как да използвате вниманието си и да си осигурявате достъп до настоящето, ще преминете през дверите на квантовото поле, където съществуват всякакви потенциали.
Джо Диспенза – Разчупете навика да бъдете себе си