Хипнозата е научен, естествен и релаксиращ метод, който има мощно въздействие по отношение формирането на чувство на увереност в себе си и намаляване на стреса. В състояние на хипноза оставяме настрани съзнанието си – това наше Аз, което постоянно мисли, действа, знае кое е правилно и кое не е правилно за нас и даваме път на подсъзнанието – мястото, където се намират всички наши ресурси, необходими за справянето ни с всичко, което ни измъчва. Учим се да чуваме вътрешния си глас, да говорим с детето в нас. Хипнотерапията е насочена към бързо справяне с конкретен симптом. Но за да не се замени един симптом с друг, се работи с промяна на цялостния поглед на човек върху нещата, промяна в отношението му към света, другите или себе си, промяна в начина на функциониране на когнитивно и поведенческо ниво. С помощта на хипнозата може да се помогне на клиента да стигне до корена на страданието, защото понякога човек не знае конкретната случка или ситуация, причинили страданието му. Всеки има в живота си важни събития и нерешени неща и когато е в хипноза, точно тези важни събития или нерешени въпроси излизат на преден план.
Как става хипнотизирането? Чрез внушения, които се правят в състояние на транс. А трансът е едно естествено състояние на човек, което му се е случвало докато шофира, гледа телевизия или прави друга обичайна дейност, когато прави нещо монотонно или е фиксиран в нещо конкретно, като се “успива” и умът му блуждае. Хипнозата е едно умело водене на въображението към картини, места, събития, чрез които човек да изживее нещо, което му е необходимо в настоящия момент. Затова хипнозата е лечебна. Но дори и самият транс лекува. Улегулира се сърдечната дейност, метаболизма, тялото и умът се успокояват.
Следователно, за да приведем човека в хипнотично състояние и да започнем да водим въображението му, трябва първоначално да го “приспим” (терминът “хипноза” в превод от гръцки означава “сън”) Но дори и това не е точно сън! Имаме сливане с човека (присъединяване) дори и в съня. Внушенията в това състояние са положителни – ти си уверен в себе си, ти си спокоен, ти си изпълнен с една нова енергия и щастие. Можеш да почувстваш лекотата в теб как залива цялото ти тяло! Ти си различен, силен, контролиращ.
Но понякога, според нуждите на човек, внушенията могат да бъдат и негативни – при страхове, фобии, панически атаки – за промяна на емоциите, за внушаване на различните варианти, ползите, които човек вижда в страха и проблема. Целта на негативните внушения е човек ДА ИЗЖИВЕЕ КОНТРАСТА.
Хипнозата привлича тези хора, които се интересуват от нейната тайна, от нейното вълшебство. Те сякаш очакват някакво чудо да се случи с тях.
Има и друга група хора, които се интересуват какво е истина, какво е измислица. Какво е действителното приложение на хипнозата.
Няма никаква мистерия. А има толкова много измислици по темата. Може би защото е по-лесно да се каже какво не е хипнозата, отколкото какво е. Развитието на психотерапията последните години довежда до приложението на хипнозата с лечебна цел (хипнотерапия). Лечебният транс, лечебната хипноза води до въздействие (сугестия в будно състояние) върху невровегетативните функции на организма. Това е състояние, близко до съня, до почивката и води до релакс на ума и тялото, до пълно отпускане. Един от начините за продължително изключване на съзнанието е хипнозата. Спира се въртележката на мислите ни.
Как да разберем дали сме в хипноза?
Съществуват няколко феномена на хипнозата:
В хипноза се забавя дишането. То става по-бавно от обикновено и по-равномерно.
Самите движения на човек стават по-забавени.
Времето има друго измерение – тече много по-бързо.
Човек може да изживее хипнотичен сън. Под команда влиза и излиза от съня.
Въображението се развихря. Може да “видиш” пред очите ти картини, да “чуеш” звуци, да “помиришеш” аромати и всичко това добрият хипнотерапевт го внушава, той те води към спомени с лечебна цел – да се потопиш в твое минало преживяване (регресия в този живот) или да видиш себе си напред в бъдещето как се справяш с това, от което имаш нужда сега (прогресия).
Ако се наложи да говориш под хипноза, самото говорене става по-бавно, по-трудно, на срички.
Възможно е в състояние на хипноза да изпаднеш за кратко в частична амнезия.
От над 150 години се правят операции под хипноза като обезболяващ метод.
Т. нар. майчина хипноза или бащина хипноза е позната на всеки още от люлката, когато мама (или тати) се грижат за малкото дете и му говорят хипнотично или му пеят нежни песнички…
Наблюдава се чувство на умора, тежест в крайниците, сънливост – т. нар. „сомнолентност“ (сомноленция).
По време на хипноза човек има свои мисли, умът блуждае, скача, но и се успива. Съзнанието се успива. И точно тогава същото това съзнание се отваря за всяка възможност, която се случва. Слушане на глас, който не просто говори, а който води; следване и всичко друго е …фон – фон, който нито пречи, нито помага, а може би помага… Умът става все по-тесен, тялото – все по-тежко и отпуснато и тогава всичко, което идва към теб, приемаш, допускаш в себе си цялото.
Хипнозата е сугестия в будно състояние. Тя внушава всичко онова, от което човек има нужда – лекота, щастие, радост, увереност, загуба на излишни настроения, мисли и желания, урегулиране на процесите в тялото, метаболизма, грижи се за теб. И странно как – тялото се превръща в лаборатория за енергия, за дейност, за спорт, за забавления, за живот! Чувстваме себе си добре, уверено, спокойно.
Хипнозата се случва с лекота. Позволяваме си да се отпуснем, да навлезем в транса. Чрез нея откриваме нещо, което може да се превърне в знание. Свързваме се с подсъзнанието си. А там се съдържат отговорите на всичките ти въпроси. Хипнозата е присъствие, будност, отваряне. Въображението може да създаде много неща. То е огромна сила. То създава сън толкова реален, колкото е възможно. И можем да живеем във въображението и да усещаме, че нещо се случва наистина! То не знае граници.