ИСКАМ специално да обърна вашето внимание на това, че вярата в себе си, в собствените възможности да се победи болестта няма нищо общо с опитите за самоизцеление по най-различни „чудодейни“ начини.
Днес хората са подложени на такъв ураган от алтернативни методи на лечение, че можеш да откачиш кой от тях да избереш. Нашият човек като героя от народната приказка Иванушка-глупака, е изпаднал в мисловна кома до крайпътния камък – „Ако тръгнеш надясно – ще научиш рецепта за всички болести, наляво – ще се изчистиш от черната енергия, а направо – с голи ръце ще отстранят всичко нездраво в организма ти без упойка.“ От подобни пъстри перспективи можеш да се побъркаш.
Лично аз мечтая нашите хора все пак да станат по-умни не на думи, а в действителност. Да се спре истерията по „чудното“ изцеление не е лесно, но не е сложно да се отпуснат спирачките му, особено във време, когато пазарът на стоки и услуги в областта на здравеопазването буйно процъфтява. Защо, кажете, трябва като луди да тичаме по аптеките и да изкупуваме поред всички хранителни добавки за отслабване? Или кой е доказал, че разделното хранене и пречистването на организма (с девиза „Нито ден без клизма!“) е панацея за всички болести? Със същия успех може да се рекламира гилотината като най-добро средство за главоболие. Тенденция е масово хората да четат брошури под общото заглавие „Помогни си сам“. А мнозина са готови да прилагат и на практика каквото и да е.
Никой няма нищо против, моля. Но тогава ще се наложи сами да си сърбаме последствията. Защо понякога съзнателно вървим срещу здравия разум?
Болест на „червените очи“
Китайците наричали така завистта. За голямо разочарование на любителите на „хапчетата-чудо“, науката засега не е открила средство срещу тази болест. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че тя се е загнездила във всеки от нас. Именно завистта е една от причините за нахвърлянето към „бързи и ефективни“ начини за лечение на болестите, както, между впрочем, именно тя поражда и самите болести.
Ще ви разкажа историята на едно 13-годишно момче, което изкара при нас в центъра курс по психологическа реабилитация след сложна операция. Знаете ли какво е „дълги черва“? Обикновено при възрастните хора дължината на храносмилателния тракт от устната кухина до ануса е 9 метра. В изключителни случаи той може да е по-дълъг, което, естествено, усложнява нормалната му дейност. В дадения случай чревният тракт бил над допустимите размери и преди последната операция момчето вече бе преживяло други две.
Какво беше станало? Малкото дете се почувствало в капан. От една страна от ранно детство лекарите са го ограничавали да се храни – „по съвсем малко“. От друга – то през цялото време искало да яде. И щом не се е въздържало – отивало в реанимацията! А около него хората си живеят, както си искат – ядат, каквото искат, и то в големи количества. Бедничкият, намерил на кого да завижда! Хората не знаят простичката тайна, че „поглъщат“ собствените си страхове. А ако човек се разтовари от по- голямата част на емоционалния си багаж (обидата, ревността, а в дадения случай – завистта), за негово голямо учудване количеството приемана храна ще се намали точно до „клинични“ размери – „по съвсем малко“. Като при това няма да има никаква паника при храненето. Животът е странно нещо – истински здравословното хранене е възможно само ако сме болни. И след това ме убедете, че човешката психика е наред.
„И опитът е син на грешки трудни…“
И така, детето през цялото време искало да яде като другите. Не да излекува червата си, а да удовлетвори необходимостта си от ядене. И тук нашата история стига до трагичния си обрат.
Без да знае, че избраният от него пример за подражаване е далеч от нормалния (а още повече от здравия) начин да удовлетворява потребностите на организма си, нашият герой решил да поеме пътя на самолечението. Купил си книги за правилното хранене и започнал да пробва върху себе си чуждите резултати и открития. Господи, колко им липсва на нашите деца (а особено на техните родители) елементарно познаване на духовно-емоционалните закони, или, казано по-просто – законите на човешката гордост! Един от тях предателски гласи: „Никога не се доверявай на чуждо откритие, защото така унижаващ собственото си „аз“. Ако геният не си ти, ти си глупак!“
И след това човек наивно предполага, че безрезервно вярва на всяка написана дума в книгата на „гениалния“ автор, който според него е намерил верния път към изцелението? Да, предполага, но само с главата си. А унизеното и оскърбено вътрешно „аз“ вече е открило най-ефективното си средство за защита – железният инат. И от този миг нататък всички усилия на болния да промени живота си според чуждите съвети (били те и най-гениалните) са напразни. Змията ще му нашепва: „Не ти си известен, не твоето име е на корицата. Помисли и намери собствено реш-ш-шение…“
Съществува ли начин да се надскочим?
Без да подозира нищо за вътрешния „съветник-коректор“ (наистина тук вече „невежеството е мрак“), момчето продължавало да търси в книгите „лекарството“, за да може възможно най-бързо да удовлетвори гастрономичните си желания.
Гонела го завист, мъчел го глад, искало му се да бъде като всички здрави (?) хора. И веднъж се решило. Станало рано сутринта, заключило се в банята и направило нещо, което няма да разкажа, за да запазя тайната на информацията. Чувайки нечовешки вик, родителите счупили вратата и, разбираемо е, всичко отново завършило в реанимацията. Само че този път последствията бяха много по-сериозни.
Сигурен съм, че ви интересува тайната на това „самолечение“. Но нека тя остане неразкрита, защото главното в тази история е съвсем друго. Не е възможно да станеш здрав, ако не отчиташ подсъзнателно природата на желанията, ако не отчиташ мотивите, които ни диктува нашето вечно обидено самолюбие. Както казваше героят от филма „Сталкер“: „Съзнанието ми иска победа на вегетарианството по целия свят, а подсъзнанието ми чезне по парче сочно месо.“ Човек не знае почти 100 % от информацията за себе си и неговият мозък е способен да преработи само 7 % от всичко, което вижда и чува физически. Цялата останала информация е притежание на духовно-емоционалното тяло на човека, където главният център за управление е подсъзнанието. А то винаги ще се стреми към удовлетворяване на своите тайни желания, като потиска и прави второстепенни стремежите на нашия ум.
Тактиката на обидената личност
Няма нищо лошо в желанието да се избавите от тежката болест. Дори напротив, по отношение на самия вас това е благородно и достойно. Но, тръгвайки по този път, трябва съвсем точно да знаете кой ръководи вашата вяра в изцелението. Книгите-бестселъри за здравословния начин на живот и рекламирането на умопомрачителни методи за лечение са просто информация, преживяна и преработена от съзнанието на друг човек. Тя няма никакво отношение към вас, докато не постигнете същия положителен резултат, като автора. А тук именно започва основният проблем – борбата на гордости, или личности.
Самото момче знаело само една рецепта за своята болест – да яде под час и в строго регламентирани пропорции. Но това винаги се възприемало от него като насилие, при това насилие над личността. В противен случай то щеше да се доверява на лекарите и нямаше да завижда на всеки, който не е на диета. И в това потиснато състояние детето е било от първия момент, когато се е сблъскало с условията, диктувани му от лекарите и родителите (не за да му навредят, а за да му помогнат). Действително, осъзнаването на физическото му, а след това и на моралното му ощетяване за него не станало сигнал за промяна на положението. Това само бил повод за обида – „Защо животът е толкова несправедлив към мен? „
Затова стремежът да победи болестта на червата се превърнал за малкия герой в свещена нравствена война да докаже на всяка цена, че той е свободна личност, която не възнамерява повече да търпи унизителното положение на „физически изрод“. Така от здравословния съвет на лекарите не останала и следа. Той изчезнал в съзнанието на детето, като свален вражески самолет от екраните на радара. Ето защо очакваното излекуване било просто непостижимо. Затова пък неговата личност „възстановила“ изгубеното величие, като доказала на всички, че „книгите са били глупави и неверни и че едва не са убили човек!“
Невъзможно е желанията на вътрешното „аз“ да се контролират от ума, защото пределът на неговите възможности по даденост, както вече сами знаете, е ограничен до седем процента. Останалият резерв от мозъка си човек въобще не използва. И сега, когато станаха достъпни знания от древността, когато отново започна да се говори за вътрешния свят, когато в нашия живот редом с нормалните лекари навлязоха дори екстрасенси и магове (ако искаш – лекувай се, ако искаш – следвай природата си), хората така и не се отказаха от своята фикс идея да се излекуват „за три секунди“. Много от тях дори още повече повярваха в нея. С каква цел?
Една жена се обърна към мен с проблема нервни припадъци на основата на… вестникарските обяви. Няколко години тя търсила начин да се отърве от излишните си килограми, но нищо не й помагало. Една сутрин прочела в местния вестник: „Лекувам затлъстяване с древен китайски способ“. Не знам какво си е фантазирала за древните китайци, но стресът й след това беше като в учебник по психиатрия.
За двеста долара надянали на главата й някакъв прилепнал гумен предмет, помолили я да си затвори очите и й наредили да чака. След двайсет минути тя почувствала прилив на топлина към главата си и ужасен сърбеж. На въпроса й „Какво става с мен?“ й отговорили: „Така трябва. Протича лечение на вашия център за насищане.“ След още един час я пуснали (с препоръката да повтори сеанса). „Отидох отново и дяволът ме накара да отворя вратата на кабинета, без да почукам. На стола седеше поредната жертва на чревоугодничеството с… плувна шапка на главата и я нагряваха с включена електрическа крушка“…
След това жената ме питаше как тя („нормален човек, а не психопат“) се е хванала на въдицата на тази авантюра? Ами много просто. Благодарение на тайното си пристрастие, което се нарича „МАЙЧИЦА-МЪРЗЕЛ“. Човек е готов да повярва на всеки „лечител“, който ще го излекува като с вълшебна пръчица за един (или два) сеанса. Нещо в главата му ще „превключи“ и яж, скъпа, колкото си щеш!
Хората не са чак в такава безизходица, че да смятат фокуса с бързото изцеление за реалност, но продължават да се надяват на късмет. И всичко това с една цел – да не се претоварят в търсене на загубеното здраве, като бягат от главния враг на всяка „свободна личност“ – системата, която изисква от човека ежедневни усилия (за лакомниците, например, спазване на диета).
Нежеланието да се занимаваме постоянно и системно със себе си, подчинявайки се напълно на мързела, ни кара да изпросваме от живота такива абсурдни, а понякога и нелепи начини за „изцеление“, само и само по-бързо да ни се разреши да правим това, което лекарите са ни забранили! Но, преследвайки тази цел, се обричаме на пълен провал във физическото излекуване и из основи подкопаваме и без това слабата си психика.
Излиза, че наличието на избор още не е гаранция за успешно лечение. Разнообразието на тази информация не може да доведе до всеобщо изцеление и благоденствие, защото зад видимото желание на човека да бъде здрав се крият (както вече видяхме) съвсем противоположни пристрастия и цели. Разобличаването на тези мними желания и откриването на истинските е верният път към действителното излекуване.
Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков