СИНДРОМЪТ НА САМОИЗЦЕЛЕНИЕТО

СИНДРОМЪТ НА САМОИЗЦЕЛЕНИЕТО


ИСКАМ специално да обърна вашето внимание на това, че вярата в себе си, в собствените възможности да се победи болестта няма нищо общо с опитите за самоизцеление по най-различни „чудодейни“ начини.

Днес хората са подложени на такъв ураган от алтернативни методи на лечение, че можеш да откачиш кой от тях да избереш. Нашият човек като героя от народната приказка Иванушка-глупака, е изпаднал в мисловна кома до крайпътния камък – „Ако тръгнеш надясно – ще научиш рецепта за всички болести, наля­во – ще се изчистиш от черната енергия, а направо – с голи ръце ще отстранят всичко нездраво в организма ти без упойка.“ От подобни пъстри перспективи можеш да се побъркаш.

Сам си си лекуващ лекар!

Лично аз мечтая нашите хора все пак да станат по-умни не на думи, а в действителност. Да се спре истерията по „чуд­ното“ изцеление не е лесно, но не е сложно да се отпуснат спирачките му, особено във време, когато пазарът на стоки и услуги в областта на здравеопазването буйно процъфтява. Защо, кажете, трябва като луди да тичаме по аптеките и да изкупуваме поред всички хранителни добавки за отслабване? Или кой е доказал, че разделното хранене и пречистването на организма (с девиза „Нито ден без клизма!“) е панацея за всички болести? Със същия успех може да се рекламира ги­лотината като най-добро средство за главоболие. Тенденция е масово хората да четат брошури под общото заглавие „По­могни си сам“. А мнозина са готови да прилагат и на практика каквото и да е.

Никой няма нищо против, моля. Но тогава ще се наложи сами да си сърбаме последствията. Защо понякога съзнателно вървим срещу здравия разум?

Болест на „червените очи“

Китайците наричали така завистта. За голямо разочаро­вание на любителите на „хапчетата-чудо“, науката засега не е открила средство срещу тази болест. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че тя се е загнездила във всеки от нас. Именно завистта е една от причините за нахвърлянето към „бързи и ефективни“ начини за лечение на болестите, както, между впрочем, именно тя поражда и самите болести.

Ще ви разкажа историята на едно 13-годишно момче, кое­то изкара при нас в центъра курс по психологическа реабили­тация след сложна операция. Знаете ли какво е „дълги черва“? Обикновено при възрастните хора дължината на храносми­лателния тракт от устната кухина до ануса е 9 метра. В изк­лючителни случаи той може да е по-дълъг, което, естествено, усложнява нормалната му дейност. В дадения случай чрев­ният тракт бил над допустимите размери и преди последната операция момчето вече бе преживяло други две.

Какво беше станало? Малкото дете се почувствало в капан. От една страна от ранно детство лекарите са го ограничавали да се храни – „по съвсем малко“. От друга – то през цялото време искало да яде. И щом не се е въздържало – отивало в реанима­цията! А около него хората си живеят, както си искат – ядат, каквото искат, и то в големи количества. Бедничкият, намерил на кого да завижда! Хората не знаят простичката тайна, че „поглъ­щат“ собствените си страхове. А ако човек се разтовари от по- голямата част на емоционалния си багаж (обидата, ревността, а в дадения случай – завистта), за негово голямо учудване ко­личеството приемана храна ще се намали точно до „клинични“ размери – „по съвсем малко“. Като при това няма да има никак­ва паника при храненето. Животът е странно нещо – истински здравословното хранене е възможно само ако сме болни. И след това ме убедете, че човешката психика е наред.

„И опитът е син на грешки трудни…“

И така, детето през цялото време искало да яде като другите. Не да излекува червата си, а да удовлетвори необходимостта си от ядене. И тук нашата история стига до трагичния си обрат.

Без да знае, че избраният от него пример за подражава­не е далеч от нормалния (а още повече от здравия) начин да удовлетворява потребностите на организма си, нашият ге­рой решил да поеме пътя на самолечението. Купил си книги за правилното хранене и започнал да пробва върху себе си чуждите резултати и открития. Господи, колко им липсва на нашите деца (а особено на техните родители) елементарно познаване на духовно-емоционалните закони, или, казано по-просто – законите на човешката гордост! Един от тях предателски гласи: „Никога не се доверявай на чуждо откритие, защото така унижаващ собственото си „аз“. Ако геният не си ти, ти си глупак!“

И след това човек наивно предполага, че безрезервно вяр­ва на всяка написана дума в книгата на „гениалния“ автор, който според него е намерил верния път към изцелението? Да, предполага, но само с главата си. А унизеното и оскърбено вътрешно „аз“ вече е открило най-ефективното си средство за защита – железният инат. И от този миг нататък всички уси­лия на болния да промени живота си според чуждите съвети (били те и най-гениалните) са напразни. Змията ще му нашеп­ва: „Не ти си известен, не твоето име е на корицата. Помисли и намери собствено реш-ш-шение…“

Съществува ли начин да се надскочим?

Без да подозира нищо за вътрешния „съветник-коректор“ (наистина тук вече „невежеството е мрак“), момчето продъл­жавало да търси в книгите „лекарството“, за да може възмож­но най-бързо да удовлетвори гастрономичните си желания.

Гонела го завист, мъчел го глад, искало му се да бъде като всички здрави (?) хора. И веднъж се решило. Станало рано сутринта, заключило се в банята и направило нещо, което няма да разкажа, за да запазя тайната на информацията. Чу­вайки нечовешки вик, родителите счупили вратата и, разби­раемо е, всичко отново завършило в реанимацията. Само че този път последствията бяха много по-сериозни.

Сигурен съм, че ви интересува тайната на това „самоле­чение“. Но нека тя остане неразкрита, защото главното в тази история е съвсем друго. Не е възможно да станеш здрав, ако не отчиташ подсъзнателно природата на желанията, ако не отчиташ мотивите, които ни диктува нашето вечно обидено самолюбие. Както казваше героят от филма „Сталкер“: „Съз­нанието ми иска победа на вегетарианството по целия свят, а подсъзнанието ми чезне по парче сочно месо.“ Човек не знае почти 100 % от информацията за себе си и неговият мозък е способен да преработи само 7 % от всичко, което вижда и чува физически. Цялата останала информация е притежание на духовно-емоционалното тяло на човека, където главният център за управление е подсъзнанието. А то винаги ще се стреми към удовлетворяване на своите тайни желания, като потиска и прави второстепенни стремежите на нашия ум.

Тактиката на обидената личност

Няма нищо лошо в желанието да се избавите от тежка­та болест. Дори напротив, по отношение на самия вас това е благородно и достойно. Но, тръгвайки по този път, трябва съвсем точно да знаете кой ръководи вашата вяра в изцелени­ето. Книгите-бестселъри за здравословния начин на живот и рекламирането на умопомрачителни методи за лечение са просто информация, преживяна и преработена от съз­нанието на друг човек. Тя няма никакво отношение към вас, докато не постигнете същия положителен резултат, като автора. А тук именно започва основният проблем – борбата на гордости, или личности.

Самото момче знаело само една рецепта за своята бо­лест – да яде под час и в строго регламентирани пропорции. Но това винаги се възприемало от него като насилие, при това насилие над личността. В противен случай то щеше да се доверява на лекарите и нямаше да завижда на всеки, който не е на диета. И в това потиснато състояние детето е било от първия момент, когато се е сблъскало с условията, дикту­вани му от лекарите и родителите (не за да му навредят, а за да му помогнат). Действително, осъзнаването на физическо­то му, а след това и на моралното му ощетяване за него не станало сигнал за промяна на положението. Това само бил повод за обида – „Защо животът е толкова несправедлив към мен? „

Затова стремежът да победи болестта на червата се пре­върнал за малкия герой в свещена нравствена война да докаже на всяка цена, че той е свободна личност, която не възнаме­рява повече да търпи унизителното положение на „физически изрод“. Така от здравословния съвет на лекарите не останала и следа. Той изчезнал в съзнанието на детето, като свален вра­жески самолет от екраните на радара. Ето защо очакваното излекуване било просто непостижимо. Затова пък неговата личност „възстановила“ изгубеното величие, като доказала на всички, че „книгите са били глупави и неверни и че едва не са убили човек!“

Примамка за мързеливци

Невъзможно е желанията на вътрешното „аз“ да се кон­тролират от ума, защото пределът на неговите възможности по даденост, както вече сами знаете, е ограничен до седем процента. Останалият резерв от мозъка си човек въобще не използва. И сега, когато станаха достъпни знания от древността, когато отново започна да се говори за вътрешния свят, когато в нашия живот редом с нормалните лекари навлязоха дори екстрасенси и магове (ако искаш – лекувай се, ако ис­каш – следвай природата си), хората така и не се отказаха от своята фикс идея да се излекуват „за три секунди“. Много от тях дори още повече повярваха в нея. С каква цел?

Една жена се обърна към мен с проблема нервни припа­дъци на основата на… вестникарските обяви. Няколко години тя търсила начин да се отърве от излишните си килограми, но нищо не й помагало. Една сутрин прочела в местния вес­тник: „Лекувам затлъстяване с древен китайски способ“. Не знам какво си е фантазирала за древните китайци, но стресът й след това беше като в учебник по психиатрия.

За двеста долара надянали на главата й някакъв прилепнал гумен предмет, помолили я да си затвори очите и й наредили да чака. След двайсет минути тя почувствала прилив на топ­лина към главата си и ужасен сърбеж. На въпроса й „Какво става с мен?“ й отговорили: „Така трябва. Протича лечение на вашия център за насищане.“ След още един час я пуснали (с препоръката да повтори сеанса). „Отидох отново и дяволът ме накара да отворя вратата на кабинета, без да почукам. На стола седеше поредната жертва на чревоугодничеството с… плувна шапка на главата и я нагряваха с включена електри­ческа крушка“…

Родна сестра на глупостта

След това жената ме питаше как тя („нормален човек, а не психопат“) се е хванала на въдицата на тази авантюра? Ами много просто. Благодарение на тайното си пристрастие, което се нарича „МАЙЧИЦА-МЪРЗЕЛ“. Човек е готов да повяр­ва на всеки „лечител“, който ще го излекува като с вълшеб­на пръчица за един (или два) сеанса. Нещо в главата му ще „превключи“ и яж, скъпа, колкото си щеш!

Хората не са чак в такава безизходица, че да смятат фо­куса с бързото изцеление за реалност, но продължават да се надяват на късмет. И всичко това с една цел – да не се прето­варят в търсене на загубеното здраве, като бягат от главния враг на всяка „свободна личност“ – системата, която изис­ква от човека ежедневни усилия (за лакомниците, например, спазване на диета).

Нежеланието да се занимаваме постоянно и системно със себе си, подчинявайки се напълно на мързела, ни кара да изпросваме от живота такива абсурдни, а понякога и нелепи начини за „изцеление“, само и само по-бързо да ни се разре­ши да правим това, което лекарите са ни забранили! Но, прес­ледвайки тази цел, се обричаме на пълен провал във физичес­кото излекуване и из основи подкопаваме и без това слабата си психика.

Излиза, че наличието на избор още не е гаранция за ус­пешно лечение. Разнообразието на тази информация не може да доведе до всеобщо изцеление и благоденствие, защото зад видимото желание на човека да бъде здрав се крият (както вече видяхме) съвсем противоположни пристрастия и цели. Разобличаването на тези мними желания и откриването на ис­тинските е верният път към действителното излекуване.


Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков