Гещалтисткия подход към възприятието за форма

Гещалтисткия подход към възприятието за форма


Той се основава на идеята, че цялото се различава от сбора от отделните му части.

Гещалтисткият подход се е оказал полезен особено за разбирането как възприемаме групи от обекти или дори частите на обекти, за да формираме интегрално цяло (Palmer, 1999а, 1999b, 2000; Palmer & Rock, 1994; Prinzmetal, 1995).
Според гещалтисткия закон за Pragnanz (сбитостта), ние сме склонни да възприемаме всяка зрителна последователност по начин, който организира най-просто отделните елементи в стабилна и кохерентна форма. Затова не просто преживяваме бъркотия от неразбираеми, дезорганизирани усещания.

Например обикновено възприемаме фокусна фигура и останалите усещания като формиращи фон на фигурата, върху която се фокусираме.
Да разгледаме какво става, когато влезете в позната стая. Възприемате, че някои неща изпъкват (например лица от снимки или постери). Други избледняват във фона (например недекорирани стени и подове).

Фигурата е всеки обект, който се възприема като акцентиран. Той почти винаги се възприема спрямо някакъв отстъпващ, неподчертан фон.


Една от причините защо всяка фигура има смисъл е, че и двете фигури се подчиняват на гещалтисткия принцип на симетрията. Симетрията изисква характеристиките да имат балансирани пропорции около централна ос или централна точка.


Хората са склонни да използват гещалтистките принципи дори когато са изправени пред нови стимули.

Палмър (Palmer, 1977) показва на изследвани лица нови геометрични форми, които служат като цели. След това им показва фрагменти от формите. За всеки фрагмент изследваните лица трябва да кажат дали е част от първоначалната нова геометрична форма.

Участниците по-бързо разпознават фрагментите като част от първоначалната цел, ако се подчиняват на гещалтистките принципи.

Да разгледаме например триъгълник. Той демонстрира завършеност. Разпознава се по-бързо като част от първоначалната нова фигура, отколкото три линейни сегмента, които са сравними с триъгълника, но не са свързани.

Следователно те не се подчиняват на гещалтисткия принцип.
В обобщение: ние като че ли използваме гещалтистките принципи във всекидневното си възприятие. Използваме ги, независимо дали фигурите, към които ги прилагаме, са ни познати, или не.


Робърт Дж. Стърнбърг – КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ