Повечето хора, които са склонни да отлагат, се страхуват от нещо, без дори да осъзнават от какво точно. Ето някои от най-често срещаните страхове, които ни карат да отлагаме нещата ден след ден:
- Убеждението, че не заслужаваме успех. “Мисля си, че хубавите неща се случват на другите.
Малтретираните деца често растат в семейства, в които се подчертават отрицателните им качества и се поддържа негативна нагласа към способността им да успеят. Родителите, които ги тормозят – обикновено алкохолици, наркомани, психично болни или неуравновесени хора – предават на децата си своята нагласа “Защо изобщо да опитвам да подобря живота си?” Някои от тях обвиняват децата за житейските си неуспехи. Други им се подиграват и ги обиждат с думите “не те бива за нищо” или “глупак такъв”. Не е чудно защо тези деца израстват с убеждението, че са недостойни и неспособни. - Страх, че ако се опитаме да подобрим живота си, това само ще влоши нещата.
- Страх да не ни контролират. “Не обичам да ми казват какво да правя!” Често ние се бунтуваме срещу правилата, дори нашите собствени. Това е една от причините спазването на диетата да се окаже толкова трудно. Понякога страхът от чужд контрол е зрялата версия на детския бунт срещу родителите. Ако вашите родители непрекъснато са ви казвали какво да правите, може би сте се зарекли, че като пораснете, никой повече няма да ви контролира. Тази философия обаче, е нож с две остриета. От една страна, тя създава предприемчиви души, но от друга затруднява самодисциплината.
- Мисълта, че ни трябват подходящи „връзки”, за да постигнем успех.
- Убеждението, че нямаме достатъчно познания.
- Още не се чувствам готов.”
- Смятаме, че сме остарели. “Много съм стар да уча в колеж!
- Избягване на неприятните моменти. Много дейности, свързани с постигането на целта, изглеждат трудни или монотонни. Вечерното училище, гимнастиката – повечето методи за личностно развитие ни се струват неприятна алтернатива за прекарване на времето, в сравнение с някои по-лесни занимания.
- Страхът от неправилно решение.
Страхът да не сгрешим ни държи в застой, защото отлагаме решението накъде да тръгнем. Разбира се, разумно е първо да го обмислим, вместо да скочим с главата надолу. Но ако постоянно отлагаме, фактически вземаме решение да останем там, където сме в момента. Нещо повече, понякога хората толкова се страхуват да решат, че изразходват цялото си време в безкрайно обмисляне. - Страх от неодобрение и подигравки.
- Страх от изоставяне. Понякога се страхуваме как другите ще се отнасят към нас, ако
направим радикални промени в живота си. - Недоверие в способността ни да завършим започнатото.
- Страх да не станем като родителите си. Най- податливи на този страх са жертвите на насилие. Нарича се “деидентификация” и означава поведение, при което хората съзнателно действат противоположно на някого.
- Убеждението, че не сме съвсем наред, че нещо ни липсва или имаме недостатъци.
- Синдромът на самозванеца.
- Страх, че семейството ще се разпадне, ако не стоите у дома да контролирате нещата.
- Убеждението, че за да постигнете успех, първо близките ви (съпруг, съпруга, приятели,
родители) трябва да се променят. - Страх от промяна.
- Убеждението, че нещастието, страхът и вината са необходими етапи в човешкия живот.
- Усещането за недостатъчна подготовка.
Върчу, Дорийн – Щях да променя живота си, ако имах повече време