Ноктите на ръцете и краката са рудименти на лапите и следователно са свързани с нашите наследствени агресии и с нашия произход. Откакто не използваме ноктите си в ежедневната борба за живот, се налага да ги подкастряме. По-рано те се износвали като при хищниците. В този смисъл е едновременно честно и отрезвяващо да се огледаме из животинския свят и да видим кой освен нас има нокти. Това ще изясни агресивното тълкуване на ноктите и при хората.
За всекиго е трудно да не показва ноктите си в една епоха, враждебно настроена към агресиите и едновременно с това изключително агресивна. Дали ноктите са нападнати от чужди нашественици като гъбички*, или децата доброволно ги ампутират* чрез изгризване, дали са крехки, или лесно се цепят – те винаги хвърлят светлина върху общуването ни с агресията. В някои култури дължината им се приема като белег за отказ от презрения ежедневен труд. Този обичай същевременно изяснява колко агресивност е необходима за налагането на подобен жизнен стил и за присвояване на съответната власт. И днес поддържаните нокти са белег на духовна дейност и нейното рафинирано общуване с агресивността.
В нашата култура предимно жените носят с гордост тези агресивни символи, грижат се за тях и ги подчертават в цвят. Лакът за нокти се е превърнал във важна съставка от живота. По изключение той носи цвета на седефа – онзи лъскав материал, с който са покрити множество водни обитатели – той сигнализира, че за неговата собственичка агресивната тематика се е превърнала в нещо лъскаво и скъпоценно.
Преобладаващият червен цвят е подходящ в символично отношение, защото е цветът на бога на войната Марс и на неговата противничка и партньорка – богинята на любовта Венера. При издължените и обагрени в червено нокти агресията и любовта се сливат в страст, а подчертаните по този начин символи сигнализират за еротичното и изкушаващото, което винаги е черпело от тези два източника.
Няма нищо чудно, защото Ерос – Амур, богът на еротиката, е син на Венера и Марс. С бащините оръжия – стрелата и лъка – той изстрелва прилягащата на майката любов в човешките сърца.
Червените нокти привличат вниманието към себе си, към изкусителната природа на своите собственици или към капещата от ноктите им кръв. В последна сметка ноктите имат сатурнов и ограничителен характер, защото са в състояние да сигнализират:
„Дотук! Ни крачка по-нататък!” Под ноктите ни парят предимно изтласкани и обременяващи задължения.
Въпроси:
1. Къде трябваше да покажа ноктите си, а не се реших да го направя? Къде съм прикрил нещо несъзнателно?
2. Доколко моят страх пред агресивността ме прави беззащитен?
3. Къде съм жертва на собствената си агресивност в преносен смисъл?
4. Как мога да се доверя на моята сила и виталност?
Кои биха били смислените възможности за моята агресивна отбранителна готовност? Как бих могъл по-успешно да утоля глада си?
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке