Разликата между знак и символ.
Знакът винаги е нещо по-малко от понятието, което представлява, докато символът винаги съдържа нещо повече от неговото очевидно и непосредствено значение.
Символите са естествени и спонтанни продукти. Не някакъв гений някога е седнал с перо или четка в ръка и е казал: „Сега ще измисля един символ.“ Никой не може да вземе една повече или по-малко рационална мисъл, достигната като логично заключение или като нарочно намерение, и да й придаде „символна“ форма. Независимо от фантастичните украшения, които може да се поставят на представа от този вид, тя винаги остава знак, свързан със съзнаваната мисъл зад него, а не символ, който намеква за нещо, още неизвестно.
В сънищата символите се появяват спонтанно, защото сънищата се случват, а не се измислят; следователно те са основният източник на цялото ни познание за символиката.
Но трябва да отбележа, че символите не се появяват само в сънищата, а във всички психични явления.
Има символни мисли и чувства, символни действия и ситуации. Често изглежда, че дори неодушевените обекти съдействат на несъзнаваното в подредбата на символните модели. Съществуват множество достоверни истории за спиране на часовници в момента на смъртта на техния собственик. Една от тях е за стенния часовник в двореца на Фридрих Велики в Сан Суси, който спрял, когато императорът починал. Други примери са пукване на огледало или падане на картина при нечия смърт, или дребни, но необясними счупвания в дом, където някой преживява емоционална криза.
Има много символи обаче (сред тях са и най-важните), които не са индивидуални, а колективни по произход и природа. Това са предимно религиозни образи. Вярващият приема, че те имат божествен произход – че са откровения за човека.
Истина е и това, което приема вярващият, че техните корени са в тайнството на миналото и нямат човешки източник. Но всъщност това са „колективни представи“, излъчени от праисторически сънища и творчески фантазии.
Индивидът е единствената реалност. Колкото повече се отдалечаваме от индивида с абстрактни представи, толкова по-сигурно е, че ще правим грешки. В тези времена на социален възход и бърза промяна е желателно да знаем много повече за индивидуалното човешко същество, защото твърде много неща зависят от неговите душевни и морални качества. Но ако искаме да виждаме нещата в правилна перспектива, трябва да умеем да разбираме както настоящето, така и миналото на човека. Ето защо разбирането на митовете и символите е от толкова голямо значение.
Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи