Западният линеен модел е ориентиран към успеха, който се определя като придобиване на вещи или завоюване на обществено положение. Като видите мъж и жена с дрехи и обувки по поръчка, със скъпи бижута, в луксозна кола, вероятно бихте си помислили, че са преуспели.
Повечето от нас смятат, че успехът се измерва във вещи и е постижим, стига да го желаем. Определяме хората, постигнали целите си, като сполучили, за разлика от останалите -несполучилите. Изглежда, сякаш образованието, парите и властта са атрибутите на успеха.
Липсата на образование, средства, власт и амбиции пък характеризират неуспеха.
Важно е да се отбележи, че при този модел измеренията на успеха са външни спрямо самия човек. Всички те имат отношение към концепцията за егото: оценката за собствената личност зависи от други хора или неща. И тъй като факторите са външни, те са непостоянни. Колко странно е да си изключително уважаван днес и напълно сринат утре само заради криза на стоковия пазар, война или някакво друго бедствие!
При този модел се явява още един проблем. Мнозина, които неотменно следват формулата: „учи усърдно, работи усърдно, срещни „нужните хора“ и прави каквото трябва“, все още не са постигнали успех.
Макар да не са допуснали никаква грешка, просто „не са успели“.
Обратно на залегналото в модела на действието положение, че можете да направлявате съдбата си, успехът, според дефиницията по-горе, не е под ваш контрол. Късметът, съдбата и случайността играят голяма роля за външния успех.
Но обикновено не биват включвани като съставна част на линейния модел, защото по никакъв начин не можем да ги контролираме.
Моделът на съществуването не дава определение на успеха.
Предполага се, че вече сте успели поради факта, че съществувате.
Там, където се намирате в дадения момент, това е вашият успех — вие сте оцелели! Вие сте! То е достатъчно.
Единственото мерило е как се възприемате и какво чувствате спрямо самите себе си. Ако се обичате, особено когато светът около вас сякаш се разпада, значи сте сполучили.
Но обратното не значи, че не сте. Просто все още не сте се научили как да обичате себе си. Според този възглед успехът е свързан с вътрешния ви свят и е изцяло под ваш контрол.
Парадоксът е, че източният модел признава и приема съдбата, случайността и късмета, без да насърчава опити за контролирането им. Те са извън човека и следователно убягват от контрола му, подвластно му е само онова, което е вътре в него. „Съществувайки“, съгласно тази философия, индивидът упражнява по-голям, и то реален контрол, отколкото „действайки“, както повелява западният модел, нищо, че негови компоненти са властта, контролът и успехът.
Вие можете да постигате успех, също и да го контролирате. Можете да се научите да имате успех по единствения начин, който си струва, и в очите на най-важната личност в живота ви – вие самите.
Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън