Това, което възприемаме със сетивата си, когато нещата започнат да се разпадат, вече не е състоянието на обитаем ред, a tohu va bohu – безформената пустота, и tehom – бездната (казано на библейски език).
Това е хаосът, който се крие под крехката повърхност на нашата сигурност.
Именно от този хаос, чрез Словото, Бог извлича реда в началото на времето, твърдят най-старите мнения, изразени от човечеството (и отново според тях всички ние, мъже и жени, сме създадени по образ и подобие на същото това Слово).
От този хаос произлиза и всяка стабилност, която сме имали щастието да изпитаме в самото начало, за един много кратък период от време, когато сме се учили да възприемаме света.
Хаосът е това, което виждаме (но невинаги с очите си), когато нещата започнат да се разпадат.
Какво означава всичко това?
Извънредно, непредвидено обстоятелство: това е внезапната поява от неизвестното на някакъв непознат досега феномен (от гръцката дума phainesthai – показвам се, изниквам). Това е завръщането на вечния дракон, който се пробужда във вечната си пещера, щом вековният му сън е нарушен. Това е подземният свят, от чиито дълбини се надигат чудовища.
Как да се подготвим за едно непредвидено явление, когато не знаем какво е то и откъде се е появило?
Как да се подготвим за катастрофата, когато не знаем какво да очакваме и как да действаме?
Като оставим разума настрана и се обърнем към мъдростта на тялото, колкото и бавен и мъчителен да е този процес. Тялото реагира много по-бързо от ума.
Когато всичко около нас се разпада, възприятията ни изчезват и ние пристъпваме към действие.
Древните рефлекси, еволюирали в течение на стотици милиони години, за да станат автоматични и ефикасни, могат да ни предпазят в критични моменти, когато се парализира и мисленето, и способността да възприемаме. В такива ситуации тялото се подготвя за всички потенциални възможности.
Най-напред ние се вцепеняваме.
След това рефлексите преминават в емоции, което е следващият етап на възприятие: Това нещо страшно ли е? Или е нещо полезно? Нещо, с което трябва да се преборя? Или нещо, което мога да пренебрегна? Не знаем обаче как (и кога) можем да определим това.
В този момент се намираме в състояние на повишена готовност.
В кръвообращението нахлуват кортизол и адреналин. Сърдечният ритъм се ускорява. Дишането се учестява. С ужас осъзнаваме, че усещането за компетентност и пълнота ни е напуснало – било е само сън. Разчитаме единствено на своите физически и психологически ресурси (ако изобщо ги имаме), които съхраняваме точно за такива моменти. Подготвяме се за най-лошото – или за най-доброто. Настъпваме яростно педала на газта и едновременно с това натискаме спирачката. Крещим с всички сили или се смеем. Изпитваме отвращение или ужас. Плачем. И тогава започваме да изучаваме хаоса, разделяйки го на части.
12 правила за живота – Джордан Питърсън