Дори да живеем по най-добрия начин, внезапно може да се случи нещо – неочаквана болест, срив или неизбежна трагедия, – което ще деформира, изкриви и разбие живота ни.
Депресията, биполярното разстройство и шизофренията, подобно на рака, се влияят от биологични фактори, които индивидът не може да контролира.
Понякога дори обичайните житейски трудности могат да ни обезверят и изтощят, да ни доведат до предела на нашите възможности и да ни пречупят. Дори да живеем по най-добрия начин, ние продължаваме да бъдем уязвими. Но семейството, което воюва в руините на разбития си живот, има много по-малки шансове да оцелее от семейството, което е укрепвало с взаимно доверие и преданост. Под въздействие на лъжата – индивидуална, семейна или културна – дори най-обикновената естествена слабост или житейска трудност може да прерасне в ужасяваща катастрофа.
Трудно е да се каже дали благородният човешки дух ще съумее да изгради Рая тук на земята. Но дори да се провали в това, той може да направи малко по-поносимо страданието, което е неизменна част от живота. Трагедията на Битието е естествено последствие от ограничените възможности и уязвимостта, характеризиращи човешкия опит. Може би трагедията е цената, която плащаме за самия живот – защото, за да може да съществува, Битието трябва да е ограничено.
Възможностите на рационалния ум да лъже, манипулира, интригантства, мами, изопачава, омаловажава, подвежда, предава, увърта, отрича, пропуска, оправдава, убеждава, преувеличава и прикрива са толкова забележителни и неограничени, че векове наред донаучната мисъл, опитваща се да обясни природата на моралния стремеж, е възприемала тези възможности като демонични. Проблемът не е в самата рационалност. Като процес тя създава яснота и развитие.
Проблемът е, че рационалността се поддава на едно изключително опасно изкушение – да издига това, което знае сега, до нивото на абсолютната истина.